Следващите часове могат да се резюмират като болезнена досада гарнирана с тъпо главоболие. Имаше и груби намеци за гадене в стомаха. Вестибуларният му апарат си бе взел почивен ден, оставяйки на мястото си некадърен заместник. Очите му враждуваха със светлината. Ушите му отчаяно пищяха. Не можеше да разпознае думите, които изписваше с маркера. Бланката за 10 часа му приличаше на бланката за 15 и обратното, а всички бланки смирено възприемаше като наказание свише. Ако беше почивен ден, щеше да полежи няколко часа в мъчителен полусън и да оцелее. Сега успя само да подремне малко в обедната почивка, неудобно отпуснат назад на стола.
В 15:00 часа пиксел 1D4C00 беше пред разпад на личността.
Малко преди 17 часа усети лек глад. Веднага разпозна признака за излизане от махмурлука и се просълзи.
В 17:09 мина през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура в бар „RGB“ с мисълта за двоен сандвич от пиле с майонеза и китайска люто-кисела супа. Барман #7 милостиво бързо изпълни поръчката. Пикселът седна на края на един диван, намери място на масичката за купичката с врялата супа и задъвка предпазливо пилето. Стомахът му прие първата миниатюрна хапка, прояви интерес за още.
Дванайсетте певици изпълняваха акапелно платинения хит на „The Basics“ „REM I Love You“:
„10 Me = „I“
20 You = „Love“
30 Result = Me+You+„You“
40 print(Result)
50 REM I Love You“
Хубава песен, но остаряла. На днешно време трябва да пеят „WARNING I’ll Bite You“. После се чудим защо киберсексът процъфтява. Ама пък какви гърди имаше тази жена! Но не трябваше така да го пришпорва. Ако бяха послушали музика, ако бяха поговорили, може би по чаша водка и нещата щяха да се получат от самосебе си.
В другия край на бара седеше антивирусен скенер 1D4C00 в компанията на широкоплещест чернокос мъж. Скенерът му се усмихна. Пикселът се направи, че не го забеляза.
Веднъж пиксел 1D45C3 му каза, че трудът е очовечил хората, а адвокатите ще ги разчовечат. Вече всеки съди всекиго за всичко. Без адвокат загиваш позорно, мъчително и бързо. От раждането до смъртта личният адвокат е повече от Бог, защото за разлика от Него познава милостта единствено като понятие от речника, подходящо за определен тип защитни пледоарии. Наскоро едно дете осъди майка си, че го е родила без предварително да получи писменото му съгласие. На базата на Призива за опазване на пространството и в светлината на призивите за опазване на питейната вода и на енергията, както и във връзка с още 12 други призиви адвокатът пледира и майката получи три години условно и трябваше да плати 100 000 кредита обезщетение на детето. Бащата получи една година затвор за съучастничество, но се отърва, защото по това време бе в командировка в Китай и тамошните власти не пожелаха да го екстрадират. Явно китайците може и да имат драконовски ограничителни мерки за раждаемостта, но съдебната им система все още пази някакви искрици разсъдък. А тук положението е съвсем друго…
— Добър вечер, пиксел, забавлявате ли се?
До него красиво стоеше скенер 1D4C00. Той се усмихна ведро на шумната групичка кадети от академията „West Pointer“, които си бъбреха на останалата част от дивана и те безпогрешно усетиха флуидите на човека на закона, отдаден на работата си. Младежите изведнъж решиха да сменят кръчмата и след секунди целият диван бе на разположение на двамата. Скенерът седна и преметна крак върху крак без да събори стъклената масичка, което по принцип бе невъзможно.
— Какво ви привлича в този бар, пиксел?
1D4C00 не отговори. Реши, че трябва да дояде последните две хапки от сандвича си и го направи. В това време скенерът слушаше певиците и очевидно си почиваше.
— Защо напоследък проявявате такава загриженост към мен? — попита пикселът.
— Аз съм вашият антивирусен скенер и винаги съм бил загрижен за вас.
— Да, но от няколко дни загрижеността ви е… по-загрижена?
— Върша си работата.
— Надушили сте вирус?
— По-скоро не.
— Тогава?
— Бих искал да предотвратя някои неприятности. Ето, ако вчера бях наблизо, сега нямаше да сте подсъдим.
— Това си е мой проблем.
— Не съвсем, драги ми 1D4C00, не съвсем.
— Добре, де, скенер, какво общо имат патилата на оная ми работа с антивирусната защита?
— Всичко има общо с антивирусната защита. Нека да споделя с вас основната трудност в борбата с вирусите — вирусът не е материален, вирусът преди всичко е понятие. Един и същи байт, той може да приема стойност или единица, или нула, всичко е пределно просто и ясно. Обаче изведнъж този байт престава да бъде част от Операционната система и става част от вирус. Байтът си е байт, нулата си е нула или единицата си е единица, обаче вече вместо добро има зло. Разбирате ли ме?