Пикселът взе купичката със супата. Гребна с порцелановата лъжица. Супата бе точно такава, каквато трябваше да бъде — вряла, люта, грандиозна. Преглътна. Сякаш ангел слезе от небето и го изрита с все сила в корема. По челото му избиха капчици пот.
— Обичате ли люто-кисела супа, скенер?
— Не, твърде агресивна е за моя вкус.
— Повярвайте ми, губите.
Скенер 1D4C00 се изправи.
— Да ви е сладко, пиксел.
Скенерът взе от бара две чаши светла бира и се върна при внушителния си приятел.
1D4C00 изяде супата и си тръгна.
След тъпканицата в метрото и асансьора и слалома сред минувачите в коридора, стаята му се стори грамадна. Около 20 квадратни метра единствено и само за него.
Лявото му ухо пак пищеше. Свали сакото си и го метна върху леглото. Изрита обувките край вратата и отиде при хладилника, като пътем деактивира алармата му. Сензорът сканира ретината му, появи се съобщение „Хладилникът е отключен. Приятно вечерно похапване. Готови ли сте за невероятно приключение с шоколадовите блокчета „HDD“?“ Ако имаше емоционални сили, пиксел 1D4C00 щеше да изпсува, но сега се съсредоточи върху неотложното — сложи три бучки лед в голяма чаша и гузно сипа отгоре един пръст водка. Отпи и изчака леденото питие да се спусне дивашки през гърлото и хранопровода му, изчезвайки някъде към стомаха. Активира виртуалния си компютърен екран и пусна тихо баладата „The Song of the Sad Worm Virus“ на „LAN Boys“. Минимизира екрана и пак отпи. Водката вече знаеше добре къде отива и не предизвика големи разрушения и косвени жертви по пътя си.
Пикселът се обърна и понечи да тръгне към леглото, но коляното и челото му се удариха в отсрещната стена. За миг му притъмня, примига, тръсна глава, стената се размаза, преминавайки от обичайното жълто-зеленикаво към светло розово и обратно. Песента зацикли на едно и също място, запаметено в антишоковата памет на плейъра. Огледа се и го обзе желанието да изпълзи нанякъде. Стори му се, че размерите на стаята му са не повече от 2 на 3 метра, а таванът е на милиметри от косата му. Пак тръсна глава, затвори очи и когато ги отвори, всичко беше нормално с изключение на „LAN Boys“, които непрекъснато повтаряха „Are you sure you want to kiss me? Yes/N…“.
Предпазливо протегна напред ръка и въпреки, че стената бе на около 4 метра от него, пръстите му докоснаха невидима преграда току под носа му. Отдръпна се назад и гърбът му опря в хладилника. Пое си дъх и страхливо максимизира виртуалния компютърен екран, изключи плейъра и деактивира екрана. Оцеля, даже му бе по-добре в настъпилата тишина, ако не броим сърцето му, което думкаше в тъпанчетата му като рицар по портите на замъка на тирана, с когото му предстои мъжки разговор.
Изчака. Огледа се. Вдигна бавно чашата покрай гърдите си и я изпи на една глътка с прилепени към тялото си ръце. Сдъвка недостопения лед. Изчака още малко.
По едно време внимателно мушна напред с показалец, но не напипа нищо. Изпъна ръката си, размаха я. Пак нищо.
Предпазливо се придвижи до леглото си. Легна, очаквайки всеки миг да му се случи нещо ужасно изотдолу.
Взираше се в тавана, убеждавайки се, че е достатъчно високо над него.
Минути или може би часове по-късно събра смелост и се обърна на една страна. Оцеля.
Доста след това заспа.
Събуди го арията на вторичния кеш от рок-операта „Bungle in the host drive“. В лентата за новини на виртуалния му компютърен екран течаха резултатите от третата четвъртина от осминафиналите на мишото първенство — водеше безспорният фаворит Silver mustache, но новакът RQ101 явно се бе прицелил в мястото му. Каквото и да бяха правили снощи, а вероятно и през нощта докато е спал, сега стените и таванът си бяха по местата. Изглежда всичко бе нормално с изключение на него.
1D4C00 деактивира виртуалния си компютърен екран. Стана страхливо. Прокрадна се и изяде блокче аериран шоколад „High Pressure“, опрял гръб в хладилника. Дълго се кани да се преоблече, но в крайна сметка не посмя, а само се загащи и облече вчерашното си сако. Стъпвайки като балерина в минирано поле прекоси стаята и излезе в коридора.
— Добро утро, пиксел 1D4C00.
Естествено, скенер 1D4C00 вече го очакваше пред вратата.
— Пускате си брада?
1D4C00 конвулсивно потърка бузата си.
— Ще опитам как ми стои.
— Със сигурност ще ви отива.
Двамата закрачиха към главен коридор N254.
— Предполагам, че отивате при вашия лекар?
Не се беше сетил за това. Напълно логично бе да отиде тъкмо при лекар след вчерашното прилошаване. Кимна утвърдително.
— Обадихте ли се във видеопаметта, че ще закъснеете?