— Ще трябва да се ваксинирам.
— Имате късмет, че ми доставиха новата комплексна ваксина. Разработена е вчера следобед.
Докторът извади от шкафа пистолета за ваксиниране и започна да завива на дулото му индивидуална втулка.
— Сега ли ще ме боцкате?
— Така и така сте тук…
JH опря пистолета в слепоочието му, чу се лек пукот и за части от секундата остра болка прониза главата на пиксела. Очите му се насълзиха.
— Готово, сега поне седмица ще сте здрав. Дължите ми 29 и 95.
1D4C00 постави електронния си подпис на фактурата, деактивира виртуалния си компютърен екран и тръгна към видеопаметта.
Някой беше откраднал маркера му.
В 10:07 Пиксел 1D4C00 влетя във видеопаметта през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура, дотича до клетката си, хвърляйки пътем поглед към потъналата в работата си пиксел 1D463F, седна на стола, издърпа чекмеджето на бюрото и тегли наум една дълга и сочна ругатня с анонимен адресат. Външно обаче запази спокойствие.
Съгласно Призива за всеобща информираност сега трябваше да напише предварителен доклад за произшествие в размер на около 1000 думи, след което да представи основен доклад по случая в размер на около 15 000 думи, придружен с попълнена анкетна карта, съдържаща 692 въпроса от всякакво естество — от биометричните му данни в момента на произшествието през психическия му статус до хронологична разбивка на действията му със стъпка 10 минути. Това първия ден. Втория ден ще трябва да напише допълнителен доклад по случая в размер на около 10 000 думи и да попълни контролна анкетна карта, която освен въпросите от предишната анкетна карта, съдържа още 150 въпроса за оценката му на същността на произшествието, причините, довели до него и последствията за пиксела като професионалист и за видеопаметта като екип. Нов маркер можеше да получи чак на третия ден, което щеше да отвори значителна дупка във възнаграждението му за месеца, а следователно и в социалната и здравната му осигуровка. Да не говорим за 12 часови доклади, 2 сутрешни и 2 вечерни, които ще трябва да наваксва вечер след работа. Гадост.
Потърси с пръсти резервния маркер, който бе прикрепен с парче лепенка на задната стена на чекмеджето. Нямаше го. Е сега вече стана страшно.
Взе първата бланка и започна да я пръска с пулверизатора за да заличи доклада от предишния ден.
Кой ли е свил и двата маркера? Значи е имал време да рови спокойно за да открие и втория. Колегата му отляво, пиксел 1D4BFF, идваше много рано на работа. Натегач мръсен, появяваше се още към осем и петнайсет за да поздрави първи началника на реда, после киснеше в клетката си и чакаше да започне работният ден. Колко му е да е влязъл вместо в своята, в съседната клетка и да е претарашил набързо бюрото? Освен това може да е забелязал някак си резервния маркер, въпреки, че 1D4C00 го бе вадил само веднъж, в първия си работен ден когато го откри. Само той го е обрал, някой е откраднал неговия маркер и той си е възстановил липсата, а резервният маркер му е нещо като бонус.
1D4C00 се зачуди откъде да си свие маркер. Гадината 1D4BFF сега ще е нащрек. Другите пиксели също внимават. Макар винаги да се намираше по някой късметлия като него.
Когато за първи път му свиха маркера, пиксел 1D45C3 му каза, че със сигурност на служителите във видеопаметта са раздадени по-малко маркери. Приятелят му твърдеше, че най-вероятно не достигат 19 маркера. Сред 1 920 000 служители 0.001 процент липси не могат да бъдат усетени. 1D4C00 го попита защо е нужно да им раздават по-малко маркери? „Така трябва, каза му 1D45C3, елементарна теория на мениджмънта, традиционни управленски лостове и приложна психология на стадото.“
В обедната почивка ще трябва да издебне някого. Мразеше това. Досега два пъти бе крал маркери, като втория път сви два и спечели 50 кредита от 1D45C3, които после изпиха кротко в бар „RGB“.
— Какво има?
Сърцето му на два скока отиде в стомаха.
Обърна се — беше пиксел 1D45C3. Онзи, мустакатият досадник.
— Нищо, бачкам.
1D4C00 се понадигна и се огледа. Шефът на ред 1200 не се виждаше никъде. Значи можеше да се появи отвсякъде.
Мустакът също се огледа и клекна на прага на клетката му. Отгоре бръснатата му глава бе набръчкана като угрижено чело.
— Свили са ти маркера? — така нареченият 1D45C3 бръкна в джоба на сакото си и му подаде маркер. — Този ли е?
1D4C00 го взе. Маркер като маркер.
— Този е. Къде го намери?
— На пътеката при моята клетка.
Замълчаха.
— Късмет имаш, че го намерих аз, а не някой друг.
— Благодаря ти.
— Моля ти се, нали затова са приятелите — мустакатият му намигна. — Чисто ли е?