— За да се бетонираш по-категорично? — предположи 1D4C00.
— Грешка! Основанията за това са чисто физиологически. Средата в стомаха на човека е киселинна, което бихме могли да докажем лесно с парче лакмусова хартия ако направим вивисекция на господина до мен.
Господинът до пиксел 1D45C3 с наслада ядеше пилешко филе със синтетична английска горчица и на 1D4C00 му стана съвестно да го безпокоят точно в този момент.
— Не е необходимо, вярвам ти.
— В такъв случай ще продължа с изложението. Изпивайки една бира, ти правиш средата в твоя стомах алкална. Водката е създадена да попада в стомаха. Озовавайки се в алкална среда, тя решава, че е сбъркала мястото и продължава нататък без да се усвоява от организма. Ясен ли бях?
— Не. Не ми е ясно за чий ми е водка, която не се усвоява от организма?
— Това е тема за съвсем друг разговор. По-важното е да се пие научно, новобранец.
Чукнаха се, отпиха и продължиха така до към полунощ…
Прибра се три часа по-късно. В стомаха си имаше две двойни водки, риба тон с псевдодижонска горчица и чаша синтетичен лимонов чай. В главата си прехвърляше за пореден път последната среща с пиксел 1D45C3.
Изпиха по една бира и четири водки — две двойни и две малки, за финал (точното количество водка бе проверил в LOG-файла си за миналия петък).
Ядоха пилешки хапки.
1D45C3 му разказа поредната си теория — че се намират на борда на гигантска подводница. Може би е искал да му подскаже нещо с тази теория? Може би.
Ако навържем тази теория с предишните? Какви бяха те?
Че се намират на борда на космически кораб, пратен да колонизира далечна планета.
Че се намират в база на луната.
Че се намират в база на Марс.
Че се намират в база на друга планета някъде във Вселената.
Че се намират в подземен военен бункер и те са оцелелите от ядрена война.
Че се намират в подземен бункер и те са оцелелите от грипна пандемия.
1D4C00 взе кутийката с клечки за зъби и изтегли една напосоки. На дръжчицата й беше изобразена удивителна. „Внимавай“? „Ще има да се чудиш“? „Чуди се“? Защо? На какво?
Пикселът лапна клечката и я запремята между зъбите си.
Беше вечер като много други. Хапнаха. Пиха. 1D45C3 предимно говори. 1D4C00 предимно слуша. Теориите на 1D45C3 за това къде се намират. Може би това е същественото — къде се намират. Къде се намират?
Окачи костюма в гардероба, пъхна ризата и бельото в машината за сухо пране.
Вариантът с космически кораб, пратен да колонизира далечна планета май беше най-привлекателен. Въпросът е кога ще пристигнат. И какво ще заварят там.
Пикселът изми зъбите си и изтри тялото си с освежаваща кърпа („Синтетичното розово масло от ново поколение гарантира дълъг и спокоен сън!“).
Обаче по-вероятно е да са се сврели някъде и да се чудят какво да правят. Дали е било ядрена война, пандемия или всемирен потоп все тая. Заврели са се надълбоко и няма излизане.
Активира виртуалния си компютърен екран и отвори прозореца на пощенската програма. Много спам, няколко вируса и писмо от майка му.
„From: wife.arrayF16@global.net
To: pixel1D4C00@global.net
Subject: Много те мисля
Здравей, Меченце!
Здраво ли си? Много те мисля. Хукнало си да правиш кариера, Меченце, а годинките си минават. Не е ли време да си създадеш семейство? Знам, че сега това не е модерно, но трябва да помислиш и за дете. Ти си възрастен самостоятелен мъж, 1D4C00! Мисли!
Целувки.
Майка ти.“
Пиксел 1D4C00 кликна върху бутона Replay и написа няколко стандартни мили думи. Добави и описание с около 50 думи на кратката среща с пиксел 1D463F във видеопаметта. Изтри го за да не подхранва излишно въображението на майка си. Съобщи й, че след злополучната им среща, тя го е дала под съд. Изтри и това, за да не й дава повод за жлъчни имейли. Написа още няколко стандартни мили думи. Вместо подпис постави анимирано плюшено мече, което гони с лапичката си пеперуда.
Изпрати писмото и активира прозореца на Retro Music Television.
Деактивира го и активира прозореца на търсачката. Намери адреса на пиксел 1D463F. Стартира пак пощенската програма и се зачуди какво да й напише. В крайна сметка написа следното:
„From: pixel1D4C00@global.net
To: pixel1D463F@global.net
Subject: Нека да поговорим
Онзи ден сгреших и сигурно те засегнах. Много мислих за това. Много мислих за теб. Все ми се струва, че е малко прекалено да ме дадеш под съд. Не е ли по-добре да се видим и да поговорим?
1D4C00“
Изпрати писмото. Деактивира виртуалния си компютърен екран и се загледа в тавана.
Събуди го парчето „Information (I can get no)“ на „Blinking Screens“. Усили звука до дупка, минимизира виртуалния си компютърен екран и скочи от леглото.
Направи обичайната гимнастика като внимаваше за сърдечния си ритъм.