Пикселът винаги се чудеше как някой успява да пише по стените при толкова много охранителни камери и антивирусни патрули. Обаче успяваше, наистина в центъра много рядко, но тук явно не бе така, защото стотина метра по-надолу на пода имаше жълти стъпки от боси крака, които изведнъж свиваха встрани и тръгваха нагоре по стената. Над стъпките клечеше техник и отегчено ги търкаше с химическа гъба. Наблизо стоеше патрул на AntiVirus Realtime Auto-Protect System и оглеждаше минувачите, вероятно вярвайки, че престъпникът винаги се завръща на местопрестъплението.
Преди време пиксел 1D45C3 му бе обяснил, че графитите се самозараждат. В обществото се появява накаква идея, зрее, нараства и когато надмине критичния обем, се материализира в съответния надпис. Приятелят му изрично подчерта, че представата за тинейджър с нахлупена над очите качулка на суичъра и със спрей в ръка, който трескаво пише и после бяга по коридора за да попадне право в ръцете на най-близкия патрул е създадена от управляващите за да отклонят вниманието ни от идеята.
Коридор W32 свършваше в напречния коридор Z195. Може би отстрещната стена беше краят на града? Само че на нея имаше редица врати на жилища, значи нататък имаше още.
След кратко колебание 1D4C00 тръгна надясно.
Стигна до коридор S25. Краят на града би трябвало да е наляво. Зави натам.
Няколкостотин метра по-нататък бе коридор K77. Наляво или надясно? Надясно, разбира се.
Повървя доста и стигна коридор W32. Огледа се. Коридор Z85 бе на около сто метра зад гърба му. Отиде при него и този път зави наляво. Държеше под око дясната стена.
Стигна до коридор S43. Зави надясно.
Вървя около пет минути. Стигна до коридор V94. Наляво или надясно? Дявол го знае.
Дали да не попита някого? Огледа се. Мъж с кожено яке улови погледа му и спря наблизо.
— Извинете… — обърна се към него пикселът.
Онзи се огледа.
— Кажи?
— Търся края на града…
Онзи се огледа.
— Репички или марули? Имам и краставици?
— Моля?
Пикселът неволно се огледа.
— Една доза репички е пет кредита. Ама за да си направиш хубава салата ти трябват и една маруля и една краставица. Всичко за трийсет кредита?
Онзи се огледа.
— Не, не, благодаря.
Пикселът се отдръпна.
Онзи го държеше с очи.
— Не искаш?
— Не, благодаря.
— Знаеш да си траеш, нали?
Пикселът кимна. Тръгна си, а онзи го следеше с очи.
Минута по-късно го спря патрул на AntiVirus Realtime Auto-Protect System. Единият застана зад гърба му, другият сканира ретината му и докато чакаше резултата го оглеждаше подозрително.
— Дали бихте ме упътили…
Патрулът му махна с ръка да мълчи. Хвърли поглед на виртуалния си компютърен екран и отново го заоглежда.
— Какво търсите в тази част на града, пиксел 1D4C00?
— Исках да видя къде е краят.
— Кой край?
— Краят на града.
— Поради каква причина?
— Днес е почивният ми ден.
Патрулът очакваше още информация.
— Исках да се разходя. Любопитно ми е къде е краят на града.
— Защо?
— Защото… Градът ни е толкова голям, но все някъде свършва.
— И вие искате да видите къде свършва?
— Точно така.
Патрулът пак активира виртуалния си компютърен екран и очите му замърдаха насам-натам. Сигурно търсеше прецедент за да види как са реагирали колегите му. След малко се отказа.
— Желая ви приятна разходка.
— Благодаря, патрул. Бихте ли ме упътили накъде да тръгна?
— Тръгнете надолу по коридора и като стигнете пресечката с коридор Q74 завийте наляво.
— Много ви благодаря.
Пикселът тръгна в указаната посока, зави където трябваше и няколко минути по-късно се оказа в коридор W35. На стената пред него имаше голяма стрелка надясно и надпис „Към асансьорите“. Пикселът реши да спази указанието на стрелката. И го направи.
Час и дванайсет минути по-късно пиксел 1D4C00 се прибра в жилището си.
Отвори си една синтетична пилзенска бира.
Активира виртуалния си компютърен екран и пусна класацията „100 от 1000“ на Retro Music Television. Напазарува онлайн: синтетична бира (мексиканска и пилзенска), водка, енергийни блокчета (ягода, малина и шоколад), пилешки пържоли и филета, най-различни салати от риба тон, пречистена вода, две ризи. Минимизира екрана.
Обиколи разсеяно стаята, подреждайки това и онова. Мина с дезинфектант банята. Извади дрехите от машината за сухо пране и ги подреди в гардероба.
Прие от доставчика поръчката.
Направи си късен обяд със салата от риба тон и още една бира.
Полегна. Деактивира виртуалния си компютърен екран и се загледа в тавана.
Защо не можа да открие края на града? Не е възможно да няма поне един коридор, който да продължава там, където вече е „извън града“. Или може би е врата? Отваряш я и преминаваш отвън? Отваряш я, ако не е заключена.