Дали това не е затвор? Пиксел 1D45C3 не му бе споменавал за такава възможност. Само че той никога не бе се замислял къде е краят на града. Искаше да разбере къде се намират, но не и какво има навън. Беше като червей, който гризе около сърцевината на ябълката и обяснява какво представлява тя. Обаче може да научи цялата истина само ако я погледне отвън.
1D4C00 активира виртуалния си компютърен екран и разгледа пътеводителя за града. Нямаше затвор. Престъпниците се настаняваха за лечение в специализирана клиника, където да се ресоциализират под лекарско наблюдение. Активира екрана на клиниката. Престъпниците не се затварят в затвор защото хуманизмът повелява да им се помогне да станат отново честни членове на обществото. Изолирането в килия води само до затваряне на престъпния кръг. Чрез психотерапия, креативни занимания, приложни изкуства, танци и музициране отклонилите се от пътя на закона отново стъпват на него. Пикселът деактивира виртуалния си компютърен екран.
Нищо чудно да се намират в затвор. Всеки един от тях е извършил някакво престъпление и са ги наблъскали тук да се ресоциализират. Ами специализираната клиника за лечение на граждани, нарушили закона? Затвор в затвора, карцер, хуманен.
Какво е неговото престъпление? Не помнеше да е вършил нещо незаконно. Съвсем нормално детство. Начално училище. Родителите му се разведоха когато беше на 9 години. Баща му изчезна по време на омиротворителна мисия когато беше 12-годишен. Колеж по програмиране. Академията „West Pointer“. След това видеопаметта.
Може би са коригирали спомените му? Изтрили са престъплението, процеса, докарването му тук. Сега го наблюдават за да видят кога ще се ресоциализира и ще го пуснат на свобода. Затова из града има толкова много патрули на AntiVirus Realtime Auto-Protect System, с престъпници шега не бива.
Какво ли е направил? Кражба, убийство, вирус? Може да е сексуален маниак. Това обяснява фиаското онази вечер с пиксел 1D463F. Каква бяла кожа има тази жена. В понеделник ще го съди. Дано да не му тръснат голяма глоба. Адвокатът му сигурно ще пледира, че е сексуално непълноценен. Или може би, че е неагресивен сексуален маниак. Обаче ако съдът реши, че е сексист… Наложи си да не мисли за най-лошото.
Стана и удари една яка глътка водка направо от бутилката. Легна пак и активира виртуалния си компютърен екран. Отвори прозореца на Retro Film Collection. Даваха „Fanfan la tool“. Загледа се и осем минути по-късно заспа.
В неделя 1D4C00 се събуди по никое време. Изведнъж отвори очи и бе буден. Беше тъмно, само часовникът на микровълновата фурна светеше в другия край на стаята. В полумрака различи познатите предмети — кухненския барплот, хладилника, гардероба, стол. Пълна тишина. Не, от отвора на климатика над леглото идваше шум, уловим по-скоро с кожата на лицето, отколкото с ушите.
Активира осветлението. Стана. Тръгна от вратата надясно за да обиколи цялата стая стигайки пак до нея. Оглеждаше внимателно стените. Абсолютно еднаква повърхност. От време на време залепяше ухо на тях — никакъв звук, само може би едва доловими вибрации. Повърхността им е нито топла, нито студена. От време на време почукваше по стените, звукът навсякъде бе еднакъв.
Седна на пода край вратата, погали го с длан. Синтетична имитация на дъб. Бял таван, зеленикави стени.
Стъпи върху леглото и надигайки се на пръсти доближи глава до решетката на климатика. Оттам повяваше приятно хладен свеж въздух. Вдиша с пълни гърди. Заслуша се. Във въздушната струя бяха разтворени звуци. Едва доловимото свистене през решетката. Промушването на молекулите въздух през биологичния филтър. Някакви потраквания. Може би от механизмите, осъществяващи гигантската циркулация на въздуха из целия град. Напрегна слуха си до краен предел. Бам, бам, бам… Не, това беше сърцето му. Опита се да се отпусне, затвори очи, задиша равномерно и безизразно, постепено изключи всичко, остана само струята въздух… Трак-трак, пауза, трак, пауза, трак-трак…
Изтича до кухненския шкаф, взе лъжица и пак стъпи върху леглото. Надигна се към решетката, ослуша се… Бам, бам, бам — сърцето му, само то му липсваше сега да му се пречка из ушите! Загледа се безизразно в решетката на климатика, задиша равномерно, отпусна се… Пак го чу — трак-трак, пауза, трак, пауза, трак-трак…
Вдигна ръка и зачука с лъжицата по решетката — чук-чук, пауза, чук, пауза, чук-чук…
Ослуша се. Трак-трак, пауза, трак, пауза, трак-трак…
Чук-чук, пауза, чук, пауза, чук-чук…