Трак-трак, пауза, трак, пауза, трак-трак…
Чук-чук, пауза, чук, пауза, чук-чук…
„Eight bites a byte / I Code You…“ Песен на „The Basics“. Виртуалният му компютърен екран. Прозорецът на Retro Music Television. Сутрин е.
Пиксел 1D4C00 минимизира екрана си и се огледа. Стоеше върху леглото и чукаше с лъжица по решетката на климатика.
Слезе и сложи лъжицата в миялната машина.
Свали дрехите, с които беше спал и ги набута в машината за сухо пране.
Направи 30 лицеви опори и 50 коремни преси, разпределени в групи по 10 с 20-секундни дихателни упражнения между тях.
Изтри тялото си с освежаваща кърпа („Официалната освежаваща кърпа на мишия шампионат!“)
Закуси с шоколадово енергийно блокче и 300 милилитра пречистена вода. Последната глътка сипа в саксията с трева.
Взе кутията с клечки за зъби. Бръкна напосоки. Върху дръжчицата на клечката пишеше „Да“. „Да“?
Захапа клечката и отвори прозореца на гардероба. Какво да облече? Въведе за търсене дънки и фланелка. И риза от фина псевдокамилска вълна. За краката маратонки.
Облече се, изплю клечката в мелничката за боклук и излезе навън.
Пред съседната врата стоеше пиксел 1D45C3 и се взираше в номера над нея.
1D4C00 понечи да се дръпне обратно в стаята, но мустакатият го забеляза.
— 1D4C00!
Сграбчи ръката му и я задруса:
— Приятелю, едва те открих!
Все така друсаше ръката му. 1D4C00 се уплаши, че онзи е зациклил, но 1D45C3 я пусна и го прегърна през раменете.
— Ще ходим ли на мишите състезания?
— С удоволствие, обаче имам работа…
— 1D4C00, ти си полудял! Днес е неделя! Отиваме на състезанията!
Както го държеше през раменете, онзи го задърпа нанякъде. 1D4C00 се помъчи да забие пръстите на краката си в пода.
— Не си падам много по мишките.
1D45C3 се огледа.
— Стига бе, мъжки! — мустакът снижи гласа си, очите му блестяха, дъхът му бе ментов — Това не са официалните състезания. Тези са за свои хора. Залага се. Ако искаш. Не е за изпускане.
Дъхът на пиксел 1D45C3 не миришеше на мента. Всъщност, приятелят му никога не бе намалявал физическата дистанция помежду им дотолкова, че да разбере какъв е дъхът му. Този тук не е пиксел 1D45C3, въпреки че сега той е пиксел 1D45C3. А къде е пиксел 1D45C3? Щом този сега е онзи, значи може би онзи сега е този, когато е бил друг някой. Нали в крайна сметка в природата нищо не се губи, само преминава от един вид в друг?
— Добре, да вървим.
— Така те искам, мой човек! Купонджия и половина! Пич и три-четвърти!
Мустакатият отново го прегърна сърдечно през раменете и го поведе по коридора, разправяйки му вица за хардуериста в стъкларски магазин.
Малката зала се намираше някъде около последната спирка на метрото в източната част на града. Бивша долнопробна дискотека за 10 000 души, трета година в ремонт.
Таванът бе прекалено нисък за зала, климатикът бе прекалено слаб за толкова хора. По пода имаше опаковки от енергийни блокчета и пластмасови торбички за пречистена вода и най-разнообразни напитки. Сивкавата светлина от суперикономичните крушки („С тях електромерът ви мързелува!“) осветяваше платформата в центъра, върху която бе стендът за мишките. Стотици монитори покрай стените показваха какво става на стенда.
В официалния миши шампионат има съдии, сложни правила и състезанията се провеждат под наблюдението на Лигата за защита на компютърните мишки. Там всяка мишка е на отделен стенд и състезателите сами определят каква да е скоростта на тяхната мишка. Всяка серия продължава докато една от мишките се повреди ири състезател се откаже, след което се измерва коя от другите е изминала най-голямо разстояние според километража на стенда й.
В нелегалните състезания всички мишки от серията са на един стенд и се движат със скоростта на най-бързата. Тук важното е само едно — коя мишка ще издържи повече километри с по-висока скорост без да се пръсне на парчета. Победителят е само един, победените ги събират от пода с метла и приключват състезателната си кариера в мелничката за боклук.
Влязоха в залата благодарение на мустака — той знаеше къде точно е задната врата и как да намигне на горилата на входа. Решаваща роля изигра прехвърлянето на 10 кредита в анонимна сметка.
Добраха се до един от мониторите. 1D4C00 купи от провиращия се през тълпата търговец две синтетични бири. Не че толкова му се пиеше, особено пък бира от найлоново пликче, но искаше да се реваншира на мустака.
Засмукаха бирата и се загледаха в монитора. Предстоеше 385-а серия за денонощието. Състезателите монтираха на стенда поредните шест мишки. 1D4C00 си хареса една сребриста мишка с топче от мека стомана в магнитно поле.
— На коя ще заложиш? — попита го 1D45C3.
— SM-00.
— Заложи на Deep Blue 9.