Това беше тумбеста мишка с прозрачен корпус. За нея имаше 1204 залога срещу 16958 за фаворита 12RZ12. За SM-00 имаше 8094 залога.
— Защо на нея? Всички залагат на другите.
— Толкова им разбират главите. На тази топчето е покрито с пластик.
— Това не е ли покритие за тигани?
— Това е материал с коефициент на триене клонящ към нула. Разработиха го за мишия шампионат, а по тиганите го слагат между другото.
Заложиха по 10 кредита на Deep Blue 9.
Три минути по-късно стартът бе даден. Веднага собственикът на 12RZ12 увеличи скоростта на 200 километра в час. Една от мишките не издържа на ускорението, топчето й се заклини и тя се пръсна на парчета, които стоящите около платформата запалянковци радостно се мъчеха да уловят. По реакциите на хората около мониторите можеше да се разбере кои от тях бяха заложили на тази мишка.
Засега Deep Blue 9 се справяше добре.
Monster 101 се опита да поеме нещата в свои ръце и започна да вдига скоростта. При 382 километра в час обаче мишката се запали.
Deep Blue 9 се справяше добре.
Известно време никой не вдигаше скоростта. Оглеждаха се. Изтощаваха се. Играеха си по нервите. И един от състезателите не издържа — SM-00 вдигна скоростта до 500 километра в час, после до 600 и когато стигна към 700 разбра, че е прекалил, но беше късно — мишката буквално експлодира сред изпарена силиконова смазка, изхвърча към тавана, рикошира и повали на земята един от публиката. Изнесоха го, а състезанието продължаваше.
695 километра в час е твърде бързо за компютърна мишка. Рекордът бе 903 километра в час, но беше постигнат във вана с течен силикон при непрекъснато охлаждане.
Очевидно и тримата оцелели състезатели биха искали да намалят скоростта, ако правилата го позволяваха. Въпреки огледално гладкия цилиндър на стенда мишките се тресяха от ситни вибрации.
Deep Blue 9 продължаваше да се справя добре.
Секунди по-късно една от мишките започна да се стапя, после пламна. Избутаха я настрани.
През прозрачния корпус на Deep Blue 9 се виждаше как топчето се е нагряло до малиновочервено. 12RZ12 рискува и започна да увеличава скоростта. Топчето на тяхната мишка постепено изсветляваше. Половината публика крещеше, другата половина бе притихнала в прединфарктно състояние. Скоростта достигна 817 километра в час когато 12RZ12 започна плавно да се деформира и в следващият момент се превърна в пръски течен метал, които полетяха към публиката. Преди да се чуят крясъците на попарените, всички закрещяха в общ вик на екстаз.
Коефициентът на печалба за Deep Blue 9 беше 18.843. Пикселите взеха по 188 кредита. До вечерта спечелиха по 2370, загубиха по 2042, тръгнаха си с по 328 кредита допълнително в сметките си.
Отидоха в „RGB“ да полеят печалбата. Минаха през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура и след десетина минути с малко нахалство си намериха място на бара. Застанаха един срещу друг с гръб към съседите си. С пиксел 1D45C3 винаги правеха така за да разговарят спокойно.
Обслужи ги барман #28.
— Как сте тази вечер, господа?
— Бомба, мой човек! — каза мустакатият и 1D4C00 си помисли, че онзи пиксел 1D45C3 не би се изразил така. — Две водки! Големи! — добави този пиксел 1D45C3 и това бе израз, типичен за пиксел 1D45C3, онзи.
Барманът превключи селектора на маркуча за напитки на водка и щедро сипа в две заскрежени чаши. Да, когато си с пиксел 1D45C3 в бар „RGB“ барманите ти сипват щедро, независимо дали колегата му е в предишния или сегашния си вариант.
Чукнаха се, отпиха. Както винаги първата глътка водка бе като целувката на жената-дракон.
— Знаеш ли, че големите клечки от Управителния съвет пият истински напитки? — каза 1D45C3.
— Искаш да кажеш, че пият пшенична водка от пшеница?
— Малцово уиски от малц. Вино от грозде.
— Значи не поддържат Призивите?
— Имали били запаси отпреди Призива за опазване на растителността — 1D45C3 му намигна — Ние, разбира се, им вярваме.
1D4C00 сви рамене.
— Майната им — каза той.
1D45C3 радостно закима и двамата се чукнаха. Втората глътка се държеше по-културно в устата, но през хранопровода премина като варварин през западаща империя, опожарявайки всичко по пътя си.
— Видял ли си го нашия баровец в какви кърпи си издухва чушката? — каза мустакът.
— Шефът на видеопаметта? Той ги колекционира.
— Ами костюмът му? Чист памук!
— Синтетичен.
— Истински! Разбирам ги тия работи.
— Тогава струва поне колкото заплатата ми за… не знам колко години.
— Много повече! Откъде, мислиш, идват тези пари?
— Жена му притежава десет процента от градската канализация.
— И си харчи кредитите за костюми за онзи тъпчо? — 1D45C3 заговори по-тихо — Не, мой човек, дават им пари. Безотчетни. Никъде не се подписваш за тях. Обаче всяка седмица мушваш в сметката си по една дебела транзакция заради това, че си член на Управителния съвет.