— Те са достатъчно богати. В Управителния съвет са заради престижа. И заради тръпката на голямото „Монополи“.
— Човек никога не е достатъчно богат. А целта на играта „Монополи“ е да печелиш, нали?
Убеди го. Пиксел 1D45C3 винаги успяваше да го убеди.
— Убеди ме. Хайде да хапнем нещо.
Поръчаха си филе от пастърва с лют кетчуп. И вторите водки да са с псевдодоматен сок, отгоре със сол и синтетичен чер пипер.
1D4C00 харесваше повече морските риби, но и пастървата бе вкусна. Задъвкаха.
— Чак сега усещам колко съм гладен — каза 1D4C00.
— Така е то, като се увлече човек от хазарта, по цял ден не слага залък в устата — мустакатият посочи с очи към залата — Това там не е ли твоят скенер?
Пикселът се огледа. Да, на двайсетина метра стоеше скенер 1D4C00. Той улови погледа му и се усмихна. 1D4C00 също се усмихна и надигна в наздравица чашата си. Скенерът отвърна на жеста му, отпи от виното си и пак се заговори с широкоплещестия мъж, стоящ гърбом към тях.
Пикселът се хранеше и го наблюдаваше с крайчеца на окото си. Скенер 1D4C00 изглеждаше увлечен в разговора, пиеше вино, даже по едно време сложи ръка на рамото на мъжа, но през цялото време сякаш ги следеше. Нищо, нека ги следи, това му е работата. А на него работата му е да не му обръща внимание.
— Много разбираш от мишки — каза 1D4C00. — От 87 серии позна победителя в 52.
На мустака очевидно му стана много гот. Пиксел 1D45C3 не би обърнал внимание на четката.
— Нищо особено. Ако и ти следиш мишия шампионат, ще започнеш да им разбираш.
— Мишките ли са ти хобито?
1D45C3 не си падаше по мишките.
— Не, разбира се, това е такава глупост, но има някаква тръпка все пак.
Този 1D45C3 бутна встрани чинийката с недоядената си риба, взе чашата си и се загледа в нея, докато я въртеше с пръсти. Така правеше понякога и онзи 1D45C3.
— Голямата тръпка е във властта — каза той. — Питал ли си се понякога защо разни типове си продават задника само и само да влязат в Управителния съвет?
— Заради голямото „Монополи“?
— Заради тръпката.
— Нали бяха там за да печелят?
— Най-голямата тръпка е в печеленето. Най-голямата печалба е в Управителния съвет.
1D45C3 доизпи на голяма глътка водката си.
— А дори и най-голямата водка все някога свършва — каза той и махна на бармана. — Този път да са чисти, нали?
Барман #28 постави пред тях заскрежените чаши и се оттегли.
— Знаеш ли, че баровците си имат отделна мрежа?
1D4C00 не знаеше това.
— За какво им е?
— Виртуалната мрежа не е сигурна. Колкото я управлява мрежовият контролер, толкова ръчкат из нея и хакерите.
— Значи ще разръчкат и мрежата на баровците.
— Ако влязат в нея. Само че тя не е виртуална, а реална.
— Тоест?
— Всеки член на управителния съвет си има компютър, истински, дето можеш да го пипнеш. Те се включват към мрежата само веднъж в денонощието за да обменят информация, това става за няколко секунди и е много трудно да се нацели точният момент за атака отвън.
— Трудно, но не невъзможно.
— Точно така. Откакто хората измислиха компютърните вируси, няколко секунди са страшно много време когато става дума да се източи отнякъде информация.
— Ти си хакер, нали?
1D45C3 се засмя под мустак.
— Не — каза той, — не съм хакер.
— Не на мен тия.
— Наистина не съм — онзи се огледа. — Обаче влизам в хакерския портал. Има какво да се види там.
— Какъв е този хакерски портал?
— Не го ли знаеш?
— Подочух нещо.
— Влез някой път, навътре няма да те пуснат, но дори и на входа има страхотни клюки и хакнати новини, ще се изкефиш.
— Какъв е адресът?
— Ще ти кажа, обаче не си го чул от мен!
Излишна уговорка. За онзи пиксел 1D45C3, но не и за този.
— Ясно, казвай.
— Интервал, точка, три интервала.
— Стига, бе! Домейн три интервала?!
— Абсурдно, а? Разбираш ли сега защо точно такъв е адресът на хакерския портал.
— Да, де, обаче щом ти си го научил отнякъде, значи и AntiVirus Scaner System го знаят. И слухтят кой какво прави там. Щом вляза, ще ме засекат.
— Това са хакери, мой човек, опекли са си работата. Щом влезеш, в логфайла ти ще се запише, че си потърсил грешен адрес и това е.
— Ще ме пипнат.
— Шубе те е, нали?
— Просто здрав разум.
Пиха за здравия разум. А после и за други неща.
1D4C00 премина през рамката на детектора за оръжие, експлозиви, наркотици и повишена телесна температура на видеопаметта в 8:52.
Разбира се, 1D45C3 вече беше в клетката си. Забеляза го и вдигна палци:
— Успех в съда!
Откъде знаеше, че днес е делото? И че изобщо има дело? Може би той му е казал? Напълно е възможно. Снощи след няколко водки (Три? Четири? Пет?!) почти каза на мустака, че не е никакъв пиксел 1D45C3 и добре, че онзи също беше пиян като системен администратор в отпуск, та май нищо не разбра.