Имаше нужда от голяма, ледена водка. В бар „RGB“ със сигурност щеше да се натресе на мустакатия. Тръгна по коридора. В центъра на града нямаше голямо разнообразие, тук имаше само учреждения и заведения. След като току-що беше излязъл от учреждение, логично бе да попадне на заведение.
Ето го. Малък пиано бар с не повече от 500 места, приглушено синкаво осветление и достолепни бармани. Край бара и масите, разбира се, беше пълно. Огледа се. Лъскави чиновници, старши програмисти, елегантни костюми, маркови тениски и достатъчно пари. Единственият човек, подходящ за психоатака с цел прогонване, бе той самият.
1D4C00 се извини на двама, седящи на бара, промуши се между тях и си поръча голяма водка. Тук не държаха чашите във фризер, а слагаха лед във водката. Пикселът уви чашата със салфетка и застана край стената.
Отпи с нетърпеливи устни. Топлата водка проникна в него като разтопен метал в плюшено мече. Разклати леко чашата, изчака ледът да направи своето. Отново отпи. Така бе по-добре, но го нямаше онзи леден огън. Опита се да пресметне кривата на намаляване на градуса на алкохола. По вертикалата отбелязваме градуса, по хоризонталата нанасяме количеството отделена вода при топенето на бучките лед. Някъде наоколо трябва да отчитаме и изминалото време. И какво? Не е ясно. Ако 1D45C3 (в предишния си вариант) беше тук, за нула време щеше да изведе спретната формула.
Спомни си последната им среща. Или беше предпоследната? Вече започна да го забравя. Не го е виждал от миналата неделя, а вече си го представя с мустаци. Иначе лицето му си е като черна маслина, стараеща се да изглежда сива, очите му светят, челото му се бърчи, сякаш мисли то, а не мозъкът, обаче има и мустаци. След още една седмица сигурно сегашният 1D45C3 ще покрие напълно стария 1D45C3.
1D4C00 се върна към спомена и старателно премахна мустаците.
Седяха на бара в „RGB“. Вече бяха погълнали по толкова водка, колкото би убила опитно зайче и търпеливо се придвижваха към конската доза. 1D45C3 му излагаше в достъпна форма поредната си теория.
— Кой е Председателят на Управителния съвет?
— Oldfish.
— И още?
— Най-добре охраняваният човек в града.
— И още?
— Пръв сред равни.
— Разводняваш нещата. Искам факти и точни данни.
— Не зная. Обаче ти знаеш.
— Не, и аз не знам. Най-известният човек в града, а ние не знаем той ли е или не е той.
— Защо?
1D45C3 отпи, оглеждайки се и заговори по-тихо:
— Председателят на Управителният съвет е толкова важен, че веднага щом бъде избран на този пост, специалните служби го скриват и замразяват в крио-камера за да го запазят. На негово място поставят двама двойници. Те обаче също са толкова важни, че и тях веднага ги скриват и замразяват. На тяхно място поставят по двама двойници на двамата двойници. Могат ли обаче да рискуват да им се случи нещо? Не, разбира се и затова веднага ги скриват.
— Замразяват ли ги?
— Не зная, но най-вероятно да. И на тяхно място поставят осем двойници на четиримата двойници на двамата двойници на Председателя на Управителния съвет. Тях ги скриват, но не ги замразяват, защото те се появяват веднъж годишно на празника на Града.
— И осемте се появяват?
— Да. Ако следиш внимателно новините в Деня на Града, ще откриеш, че тогава Председателят се появява на няколко места едновременно за да държи реч, да пререже лента, да открие паметник и да погали детски главици.
— Много елементарна грешка — захили се 1D4C00.
— На кого му пука. Важното е, че Управителният съвет си има председател и Градът функционира. Обаче да се върнем на осемте двойници. Докато са скрити кой поема функциите им?
— Шестнайсет двойници на осемте двойници на четиримата двойници на двамата двойници на Председателя на управителния съвет.
— Точно така! Ето, че схвана как стоят нещата.
— В крайна сметка колко точно са двойниците?
— Не разполагам с достатъчно информация за да ти отговоря точно. Броят им е променлива величина, която можем приблизително да изчислим по формулата 2 на степен риск. Ако рискът за председателя е 5, двойниците са трийсет и двама, ако е 16, те са 1024.
— Колко са в момента?
— Казах ти, нямам достатъчно данни. А и водката ми свърши.
1D45C3 махна с ръка на барман #5, който без излишни въпроси постави пред тях две заскрежени чаши и щедро ги напълни с водка.
— Наздраве — пикселите се чукнаха и отпиха.
1D45C3 не си уцели точно устните и малко водка потече от ъгълчето на устата му.
— Да знаеш, новобранец, хвана ме — той попи водката със салфетка — Обаче между нас да си остане.
Приятелят му затвори очи и задиша дълбоко.
— Лошо ли ти е?
— Вентилирам се.