Мълчаха минута-две. После 1D45C3 го погледна и каза:
— Знаеш ли, 1D4C00, игла най-добре се крие в купа сено, човек най-добре се крие в тълпа, а истината най-добре се крие сред много думи.
Пиха за истината…
1D4C00 погледна чашата си. Имаше още една голяма глътка.
— За човека и за иглата — каза си той и я глътна.
На пианото седна мъж. Посрещнаха го леки аплодисменти. Пикселът разпозна в него една от стоте младите надежди на психоаналитичния джаз. По металните рамки на очилата му играеха отблясъци от фалшивата свещ върху пианото, а пухкавата му брада и слепоочията му бяха старателно прошарени.
Отначало пианистът подхвана джаз вариации върху диско хита „Last night Sigmund Freud save my life“, но бързо усети, че не е уцелил очакванията на публиката. Той направи малка пауза, погали клавишите и запя. Базирайки се на обичайните психически травми от детството, натрапчивите маниакалности и неизбежните депресии, той обосноваваше в бял стих безсмислието на човешкия живот. „Има кой да обуздае демоните,“ се казваше в рефрена, „но това е толкова скъпо, толкова скъпо…“
Прозвуча бавният финален акорд. Възцари се тишина, изпълнена с размисли. Някой се опитваше да се самоубие в ъгъла. Пикселът си поръча още една водка. Голяма.
Прибра се доста преди полунощ, на три водки и чаша телешки бульон, уморен и донякъде трезвен.
В главата му се вихреше мисловният аналог на карнавала за Вси Светии в мексиканско градче от 19 век петнайсет минути след разграбването на местния склад за алкохолни напитки. Обмислянето на днешния процес се сблъскваше с мисли за краткия разговор с пиксел 1D463F след това, споменът за мъжкото му фиаско от онзи вторник беснееше самостоятелно, а въпросът „Какво става с пиксел 1D45C3?“ се носеше напред-назад из главата му и стреляше във въздуха в опит да обсеби цялото му внимание. Адски го болеше тилът, вероятно в момента мислите му се бяха събрали там за да линчуват мозъчни клетки.
Засмука обезболяваща таблетка.
Съблече се. Костюма окачи в гардероба, ризата и бельото пъхна в машината за сухо пране.
Изтри тялото си с отпускаща кърпа („Псевдоевкалиптовото масло и ароматът на лавандула са най-меката възглавница, позната в съвременния свят!“)
Лапна още една таблетка и се просна в леглото. Угаси светлината и активира виртуалния си компютърен екран. Отвори прозореца на пощенската програма.
Купища спам („След една седмица редовно приемане на чудодейните таблетки HammerMan прякорът ви сред жените ще бъде Hammer!“). Първобитни вируси („Обичам да бъда гола. Подробности в прикрепения файл.“). Писмо от майка му.
„From: wife.arrayF16@global.net
To: pixel1D4C00@global.net
Subject: Как е синчето ми?
Здравей, Меченце!
Ходих три дни на кислородна терапия и сега съм като нова! Ако ме видиш, няма да познаеш своята майка! Защо не ми пишеш? Не мога да спя от тревоги по теб! Здрав ли си? Имаш ли си някое момиче?
Целувки.
Майка ти.“
Пиксел 1D4C00 кликна върху бутона Replay и написа няколко стандартни мили думи. Добави и описание с около 100 думи на днешното дело. Изтри го за да не тревожи майка си. Написа няколко думи за пиксел 1D463F, но като ги препрочете, видя, че от тях не става ясно тя приятелка ли му е или материализирала се клетва. Изтри ги. Написа още няколко стандартни мили думи. Вместо подпис постави анимирано плюшено мече с нощна шапчица, което сладко похърква върху бял облак. Изпрати писмото и започна да изтрива една по една рекламите, като преди това им хвърляше по един поглед. На двайсет и седмата спря, отвори ново писмо и написа:
„From: pixel1D4C00@global.net
To: pixel1D463F@global.net
Subject: Нужна си ми“
А после какво да напише?
Изпрати писмото така, празно.
Махна пощенската програма и активира прозореца на Retro Music Television. Прегледа класацията „100 от 1000“. Парчето „The Long and Slow Download“ на „The Basics“ беше на първо място. Пусна го. Зачака съня.
Махна музикалния прозорец и отвори празен. В полето за адрес въведе интервал, точка, три интервала. Премести курсора върху бутона „Go!“ и се запита трябва ли да щракне. Отговори си убедено „Майната му!“ и щракна.
На екрана се запремята пясъчен часовник.
Часовникът изчезна, появи се надпис „Свободна хакерска зона“. Отляво на екрана изскочи черепът на жълто личице, лакомо изяде надписа, оригна се и експлодира. Когато пламъците и димът от експлозията се разнесоха, на екрана бе хакерският сайт.
Пикселът отвори прозореца на LOG-файла си. Предпоследният запис в частта за мрежовата му активност бе за търсене на грешен адрес, продължило 0.7 секунди. Последният запис бе за посещението му в LOG-файла. Затвори този прозорец и заразглежда началния екран на хакерския сайт.
Хакнати филми.
Хакнати песни.