„…Барманът постави пред нас заскрежени чаши и ни наля двойни водки. Чукнахме се и отпихме. Стори ми се, че на пиксел 1D4C00 тази вечер му се пие. Реших да му разкажа теория номер пет за гибелта на динозаврите (инвентарен номер J12853QX). Казах му „Знаеш ли защо са изчезнали динозаврите?“ Пиксел 1D4C00 ми каза „Има няколко теории. Май бяха унищожени от метеорит?“ Казах му „Да, имало е метеорит, но не той ги е унищожил. Метеоритът е бил само катализатор. Представи си милиони многотонни добичета, които пасат по поляните или си прегризват едно на друго гърлата в джунглите. Изведнъж на небето се появява огромна огнена топка, има ужасен гръм, ослепителна светлина, пламтяща диря, адски много пушек. Динозаврите се стряскат и от ужас се изпускат. Ето така са загинали.“ Пиксел 1D4C00 ми каза „Как по-точно?“ Казах му „От вонята. И ние така сме загинали.“ Пиксел 1D4C00 ми каза „Кои ние?!“ Казах му „Цивилизацията. Катализаторът е бил прогресът, а сме загинали сред собствения си боклук.“ Пиксел 1D4C00 ми каза „Значи ние с теб сме мъртви?“ Казах му „На практика да. Затворили сме се в тази спасителна капсула, новобранец и чакаме вонята да се разнесе…““
Стоп! Това беше разговор с онзи, стария пиксел 1D45C3! Защо беше в LOG-файла на новия?! Защото това е LOG-файлът на пиксел 1D45C3. Сега пиксел 1D45C3 е оперативен агент под прикритие, а преди беше неговият приятел. Докладът беше от негово име. Чие име? На този или на онзи? Този е кука. Ами онзи?
1D4C00 щракна върху адреса на пиксел 1D45C3 и го намери на картата.
1D4C00 отиде при жилището на мустакатия много рано сутринта. Повъртя се из околните коридори и когато реши, че наближава времето онзи да тръгне за работа, застана пред вратата му.
В 8:30 пиксел 1D45C3 излезе в коридора и го видя.
— Здрасти! — каза му и се ухили под мустак.
1D4C00 се зачуди как да постъпи. Вариантите бяха няколко. Най-подходящ му се стори онзи от филмите. Представи си как забива юмрук в корема на 1D45C3, после го набутва в стаята му за да го разпита на спокойствие. Само че онзи беше оперативен агент, а 1D4C00 никога никого не бе удрял, даже пържола с чук за месо.
— Здравей — каза. — Трябва да поговорим.
— Разбира се, обаче ще закъснеем за работа. Да говорим по пътя?
— Важно е…
Иззад ъгъла се появи скенер 1D45C3 и тръгна към тях.
— Я, моят скенер — мустакатият затвори вратата. — Добро утро, скенер 1D45C3, как спахте и с кого?
— Благодаря, всичко бе нормално. Добро утро, пиксел 1D4C00, какво ви води насам?
— Решихме днес заедно да отидем на работа — каза 1D45C3.
— Чудесно, аз съм в същата посока и ще ви правя компания.
Тръгнаха към асансьора. Пиксел 1D45C3 им заразправя за снощния филм, в който депресиран уебдизайнер избива наред колегите си.
След работа 1D4C00 и 1D45C3 се напъхаха в обичайната тъпканица на бар „RGB“. 1D45C3 се заоглежда на кого да приложи прогонваща психоатака. 1D4C00 направо застана зад гърбовете на момче и момиче. Теоретически това бе лош избор. Двамата изобщо не му обръщаха внимание, бъбреха си и пиеха водка с портокалов сок. Зад тях обаче пикселът нервно мълчеше, ненатрапчив като гейзер, спрян с коркова тапа. Пет минути по-късно приказката им започна да се спъва, след осем минути се умълчаха и на единайстата минута си тръгнаха. На пиксела за миг му стана съвестно заради тях. „Животът е гаден“ оправда се мислено той, докато с 1D45C3 се настаняваха на освободените места.
— Водчица, нали? — погледна го мустакатият.
1D4C00 направи знак на барман #3 и онзи, като добър приложен психолог, заряза някакви сандвичи в микровълновата фурна и дотича с две големи заскрежени чаши. Миг по-късно чашите бяха пълни с водка.
Чукнаха се, отпиха.
1D4C00 цял ден си мислеше какво точно ще каже на 1D45C3, но сега усети, че нищо не е измислил както трябва. Как точно се говори с агент под прикритие? Той беше решил да кара направо. Обаче тогава агентът вече не е под прикритие. В какво се превръща разкритият таен агент? Има вероятност това да е нещо, което е по-добре да не излиза на бял свят.
Мустакатият го наблюдаваше, отпивайки от водката. Знаеше нещо.
— Какво знаеш? — попита го 1D4C00.
— Всичко.
Пикселът очакваше пояснения. Получи ги.
— Надничах над рамото ти докато ровеше из хакерския сайт.
— Нали само четеше клюки в началото?
— Излъгах. Съжалявам.
1D4C00 събра две и две и не получи четири.
— Това не е хакерски сайт — каза той.
— Напротив, точно това е хакерският сайт.
— Но сте го направили вие.
— Нямаше нужда. Направиха го хакерите, ние само ги държим под око.
— Не ми се вярва да са толкова глупави.
— Изобщо не са глупави. Те засичат кой рови из сайта и преценяват каква информация да му дадат.