— Какъв е смисълът да ровите, след като получавате боклук?
— По това какво ти пробутват можеш да разбереш какво искат да скрият.
— Какво искат да скрият?
— Не зная. Аз съм агент под прикритие, с информацията се занимават големите клечки.
— Много е удобно да оставиш информацията на големите клечки.
— Особено ако ти си определил какво да научат.
— Е, да, каквото напишеш в доклада си, това научават. Какво обаче не си написал?
— Че съм хакер.
1D4C00 се загледа в него. Изглеждаше подозрително искрен.
— Имам нужда от още водка.
— И аз — каза мустакатият и махна на бармана.
Поеха новите чаши и след частица колебание се чукнаха.
— За доверието — каза 1D45C3.
— За недоверието — каза 1D4C00.
Отпиха.
Зад гърбовете им се лепна някакъв. Друг път биха го оставили да виси, докато се измори и разбере, че психоатаките не им действат. Сега обаче 1D4C00 се обърна и му изръмжа да се маха. Онзи се сви като охлюв, захапал догарящ фас откъм грешната страна и тръгна покрай бара да си търси други жертви.
1D4C00 пак се обърна към мустакатия и го попита:
— Как така си хем агент на AntiVirus Realtime Auto-Protect System, хем хакер?
— Всеки човек има две самоличности — една за пред другите и една за пред себе си.
— Аз нямам две самоличности.
— Имаш, но тази ти самоличност още не е научила за другата. Това е идеалният вариант — едната самоличност да не знае нищо за другата. Аз обаче предпочитам да съм наясно. По-интересно е. И по-удобно.
— Значи ти като оперативен агент гониш себе си като хакер?
— Аз не следя себе си, а теб. Освен това използвам служебната информация за да хаквам и понякога хаквам за да набавя информация за докладите.
— Всички хакери ли са като теб?
— Агенти? Някои да. Други са само агенти. Други са само хакери. А може просто още да нямаме информация за втората им самоличност.
1D4C00 се надяваше да е близо до отговора. Нямаше как да разбере дали е така без да зададе въпроса.
— Какво стана с пиксел 1D45C3?
— Аз съм пиксел 1D45C3.
— Без тия агентски номера. Или пък хакерски. Знаеш за кого говоря.
— За човека, който преди мен беше пиксел 1D45C3. Не зная какво е станало с него.
— Нали си агент! И хакер.
— За съжаление има неща, които само големите клечки знаят.
— Искаш да кажеш, че преди около седмица изведнъж се материализира на неговото място и нищо не знаеш?
— Знам много неща, все пак съм негов двойник.
— Двойник?!
— Не се прави на интересен, нали чете докладите му.
— Не вярвам, че е оперативен агент. Дори и той да ми го каже, пак няма да го повярвам.
— Системата работи страхотно добре, като хакер ти го казвам. Твое право е да не вярваш, но тогава откъде се взех аз?
— Ти ще ми кажеш.
— Казвам ти: аз съм негов двойник. Наредиха ми да го сменя и аз го смених. Това е.
— Откога си негов двойник?
— Още от школата за агенти. Знаеш ли каква бе дипломната ми работа там? „Хормоналната буря в пубертета на пиксел 1D4C00 и ролята й за формирането му като индивид“.
— Каква оценка получи?
— Естествено 100 процента.
1D4C00 поръча по още една водка, малка, за капаче. За себе си взе и псевдодоматен сок. 1D45C3 си поръча към водката протеинов коктейл.
— Ти имаш ли двойник, 1D45C3?
— Сигурно.
— И той сигурно си има двойник. Интересно, колко ли агенти ни наблюдават сега за да са готови във всеки един момент да заемат твоето място?
— Не зная. Има ли някакво значение?
— Никакво. Просто ми е любопитно.
— Знаеш ли, уморих се. Дали не е време да се прибираме?
— Време е — съгласи се 1D4C00.
Чукнаха се и глътнаха водките на един дъх. Пикселът усети как капачето плавно се намести на мястото си.
1D45C3 подписа за цялата сметка („Службата трябва да те черпи, новобранец, защото ако не беше ти, ние нямаше да имаме работа!“)
Тръгнаха към асансьора. 1D4C00 премисляше разговора им. 1D45C3 също мълчеше, може би съчиняваше наум доклада си за да не губи време като се прибере.
Влакът на мустакатия пристигна точно по разписание, три минути преди неговия влак.
— Лека нощ, новобранец. И между другото — всичко, което си прочел в оня сайт е измислица. Хакерите те манипулират. Аз не съм никакъв агент и никакъв хакер, просто се чудя за какво да говоря с приятеля си вечер след работа. Обмисли това!
1D45C3 се разсмя и скочи във вагона, стената се вдигна след него и влакът му тръгна.
Въпреки, че не бе чак толкова късно във вагона имаше по-малко от двама пътници на квадратен метър и пиксел 1D4C00 се облегна удобно на стената.
Хакерите го манипулират? Напълно възможно. Но не е вярно. Защо на всеки ъгъл има униформен патрул на AntiVirus Realtime Auto-Protect System? И всеки човек има персонален антивирусен скенер? Борба с вирусите? Точно така, обаче вирусите са те, гражданите. Пълен блокаж на вирусите и те вече не са опасни за обществото. А програмите, наречени вируси? Проявление на дейността на истинските вируси.