Инерцията леко го притисна към стената и 1D4C00 разпозна завоя преди междинната спирка.
Каква е схемата? Многократно подсигурена. Скенер 1D4C00 следи пиксел 1D4C00. Агент под прикритие 1D45C3 следи пиксел 1D4C00, а покрай него и скенер 1D4C00. Скенер 1D45C3 следи агент под прикритие 1D45C3, за да подкрепи легендата му — онзи се прикрива като пиксел 1D45C3, но и за да следи агент 1D45C3, а чрез него и пиксел 1D4C00 и скенер 1D4C00. Скенер 1D4C00 покрай пиксел 1D4C00 следи и агент 1D45C3 и скенер 1D45C3. От своя страна агент под прикритие 1D45C3 винаги може да вкара в докладите си по някоя дума за скенер 1D45C3 или за скенер 1D4C00. Неизвестно количество двойници следят агент 1D45C3, а чрез него и пиксел 1D4C00, скенер 1D45C3 и скенер 1D4C00. Ако някой агент или скенер не докладва за нещо, те ще го включат в своите доклади.
Влакът спря на междинната спирка, стените се смъкнаха и пътниците от вагона започнаха да слизат.
Освен всичко това нищо чудно да има още агенти под прикритие, които да покриват веригата. Може би цялата видеопамет е създадена за да следи… всичко?! Включително и него? Цялата видеопамет следи него? Или може би… целият град?! Следи него?! Напълно е възможно да има причина за това, която да не е абсурдна според нечия логика.
Никой не се качи. Вратите се вдигнаха и влакът потегли.
Ами пиксел 1D463F? Сигурно го следи, иначе защо ще излезе с него. Защото я покани, затова излезе. В свят, в който най-продаваната стока са хапчетата за стимулиране на ерекцията, всяко предложение е възможност за нещо, а всяко приемане е надежда то да е истинско. Защо обаче го даде под съд? Защото е така в свят, където най-много дела се водят за сексуално насилие. Или защото е агент и трябва да действа предвидимо. Сега ще го помъчи малко и после ще бъдат по-близки от всякога, за да го държи под око и да пише своите доклади. И да си изплати циците.
Чакай! Никой не се качи?! 1D4C00 се огледа. Вагонът беше празен. В средата на пода лежеше дипломатическо куфарче, черно, псевдокожено. Кондукторите висяха под тавана в срещуположния край на вагона, запушили уши с пръсти и стиснали клепачи.
Леко трептейки влакът се носеше към неговата спирка.
Пикселът изтича до другия край на вагона, прескачайки куфарчето. Протегна ръце и се хвана за коланите, на които висеше единият кондуктор, набра се на мускули и обхвана с краката си неговите крака. Кондукторът се облещи насреща му.
— Махай се! — изкрещя той и се помъчи да го изблъска от себе си.
1D4C00 се вкопчи в него като малко шимпанзе в майка си по време на особено рискован скок от клон на клон.
Кондукторът пак вкара показалци в ушите си и стисна очи. Пикселът също затвори очи, но нямаше как да си запуши ушите и отвори устата си.
Секунда пълен покой, като изключим равномерното потрепване на вагона.
След това на пода избухна свръхнова звезда. Огненото кълбо от насочения взрив се разшири към стените, изби ги и изчезна навън, изсмукано от въздушната струя. Звуковата вълна грубо навлезе в ушите му и ако не бе с отворена уста, сега в главата му щеше да става течение през продънените тъпанчета. 1D4C00 усети, че за миг някой насочи към гърба му огромна газова горелка за да провери дали костюмът му е лесно запалим. Костюмът издържа, но беше сигурен, че косата му се запали, панически прокара едната си длан през нея, не гореше, но бе гореща като ютия.
Задействаха се аварийните спирачки. Сред скърцане, пращене и свистене влакът спря. Кондукторите мигаха на парцали и дишаха като шарани в солариум.
Пикселът се изтърси на пода, търкули се настрани през разбитата стена на вагона и се приземи върху бетона. Главата му издумка като там-там, изтърван от самолет, беше сигурен, че си е счупил 90 процента от костите. От удара се активира виртуалният му компютърен екран, активен бе новинарският прозорец. Съобщаваха за атентат в метрото, 58 пътници, пътували във взривения вагон са загинали, 25 от съседните вагони са ранени. Отговорност за атентата е поело Движението за радикално спасение на озона. На седмо място в списъка на загиналите бе отбелязан пиксел 1D4C00. Той деактивира виртуалния компютърен екран и стана.
Откъм тази страна на влака нямаше никого, пътниците скачаха през вратите от другата. Зачуди се дали да не се скрие в тълпата. Хукна напред покрай релсата. Подмина влака и продължи.
Вляво на стената видя вратата на авариен изход. Промуши се под релсата, като се молеше да не го удари токът. Бутна вратата, не се отвори. Погледна назад. Откъм влака тичаха хора. Спасяваха се? Гонеха го?