Пак затича покрай линията.
Видя втора врата. Не се отвори. Продължи нататък.
Отпред дойде засилващо се бучене, пикселът се притисна в стената и след секунди по съседната релса с 600 километра в час профуча насрещният влак. Въздушната вълна го отърка в бетона като лимон в ренде. Отново затича покрай линията.
Авариен изход, бутна вратата, тя се отвори. Озова се на долната площадка на стълбище. Затича нагоре. Имаше чуството, че стълбата е безкрайна, а всяко следващо стъпало е по-високо от предишното.
Врата, бутна я, беше отворена. Да премине или да не премине? Долната врата изтрака. Премина и се озова в коридор.
Когато преди години в тази част на града влезе в експлоатация новата вентилационна система, Управителният съвет реши хоризонталните части от старата да бъдат продадени. Изкупиха ги китайците, преградиха ги с пластмасови плоскости на помещенийца, в които да се поберат по един китаец и една печка и скоро коридорът над линия Север-Юг 3 стана известен като място, където може да се хапне бързо, евтино и вкусно. А като добавим и изключителното разрешение да внасят и използват зеленчуци, което бяха получили с китайското упорство и хилядолетния си опит в преодоляването на бюрократични забрани, не е чудно, че този коридор денонощно бе изпълнен с дъвчещи хора.
Сега обаче бе пуст. Ресторантчетата бяха затворени. Гирляндите от лампички и хартиените фенери не светеха. Работеше само дежурното осветление на тавана.
1D4C00 никога в живота си не бе виждал коридор без нито един човек в него. Не видя и сега. На стената до вратата изящно се бе облегнал скенер 1D4C00.
— Добър вечер, пиксел.
Скенерът държеше кутия със сладко-кисело пиле. 1D4C00 усети как устата му се изпълва със слюнки. Скенерът взе с клечките парче пиле и го лапна.
— Ах, как дишате, драги ми 1D4C00! Явно наистина сте тичали. Преди малко, като видях показанията, отбелязани в LOG-файла ви, не повярвах на Сървъра. За човек, който никога не е тичал, особено по стълби, изглеждате твърде добре.
Скенерът лапна следващото парче. В изящните му пръсти клечките се движеха като краката на балерина.
— Един съвет, пиксел — вдишвайте не много дълбоко през носа, а издишвайте през устата със звуците „х“ или „ш“. Хайде, плавно и ритмично — вдишвайте, издишвайте…
1D4C00 задиша както трябва и усети, че сърцето му постепено спира да буйства.
Скенерът лапна парче пиле, сдъвка го и го глътна.
Вратата зад гърба на пиксела се отвори. Той отскочи напред и се обърна. В коридора излязоха двама задъхани униформени служители на AntiVirus Realtime Auto-Protect System.
— Здравейте, господа, очаквахме ви — усмихна им се скенерът.
Единият от патрула замахна с палката си към пиксела. Другият тръгна да го заобикаля откъм гърба.
Скенер 1D4C00 направи крачка напред и заби клечките в окото на патрулния с палката. Онзи се свлече на колене, мучейки сърцераздирателно. В това време скенерът вече бе ритнал другия униформен в брадичката, след което се извъртя и го изрита отново с другия си крак, този път в гърдите. Сега вече 100 процента от патрула бе на земята в безпомощно състояние. Скенерът отстъпи, хвърли кутията в близката мелничка за боклук и оправи с пръсти немирен кичур, паднал на челото му.
— Хайде! — каза той — Време е да вървим, освен ако не искате да видите как след малко този коридор ще се изпълни с най-разнообразни по длъжност, възраст, пол и професионални умения униформени и тайни служители на AntiVirus Realtime Auto-Protect System.
На пръв поглед пикселът се бе вкаменил, но когато скенерът го дръпна за лакътя да върви, се оказа, че не е така.
Тръгнаха бързо по коридора.
Вървяха по един от напречните коридори. Скенерът оглеждаше стотиците еднакви врати, край които минаваха.
— Ще ви издам една служебна тайна, пиксел — каза той. — Всички мислят, че графитите по стените ги правят разни хлапаци или маниаци. Всъщност ги правят тайните служби.
— Аха… — каза пикселът за да поддържа разговора.
— Разбирам учудването ви. Ще изпреваря въпроса ви — графитите им служат за да се ориентират. Къде се събират пласьори на дрога или зеленчуци, къде се очаква съмнително струпване на големи групи граждани, къде правят най-хубавите псевдопонички…
Скенерът спря. На стената до една от вратите със сребрист спрей бе изписано името на рокбандата VASP (Very Attractiv Space Person).
— Според този знак тук има вход към секретен служебен коридор — обясни той.
Скенер 1D4C00 доближи окото си до буквата А. Тънък лазерен лъч бързо сканира ретината му и вратата се отвори.
— След вас, моля — покани го с елегантна ръка скенерът.
Пикселът премина през вратата и се озова в тесен коридор, не по-широк от нея. Изведнъж откри, че май страда от клаустрофобия и бързо премина напред за да попадне в малко по-широк напречен коридор. Огледа се. Сиви бетонни стени, разположени нарядко крушки в защитни мрежички, чисто и изключително тихо.