— Участваме в Третото Създаване на Суровини.
— Точно така. Запомни, новобранец, Природата си знае работата.
— Имам чуството, че говориш за Господ.
— Не, говоря за Природата.
— А Господ?
— Господ е създал Природата за да си свърши работата.
— Как така?
— Човекът е създал компютрите и е заредил в тях специализиран софтуер за да правят милиарди изчисления, които иначе той би трябвало да направи, за да достигне до търсените от него резултати. Бог е създал Природата, в която да се появят животни, растения и човек и да има всичко необходимо за съществуването им.
— Това не се ли нарича ерес?
— Не, това се нарича ефективност.
Хакерът стана.
— Ще ида да хапна нещо — каза той и заслиза по стълбичката, опряна на крилото.
Пиксел 1D4C00 лежеше по гръб в спалния си чувал върху дебелото парче стиропор. Под главата си бе подложил свито на топка старо палто. Очите му бяха затворени, но не спеше. Слушаше денонощния коктейл от хиляди звуци, който с лекота преминаваше през стените на караваната.
Защо хакерът няколко пъти го нарече „новобранец“? Правеше го така естествено, че пикселът се чудеше дали не е нарочно. Дебел намек ли беше това?
Шефа бе по-дебел и небръснат, 1D45C3 май имаше повече червени жилчици в очите, но иначе двамата си приличаха като близнаци.
Възможно ли бе поради някаква причина приятелят му да се крие тук под друга самоличност? Но защо ще се крие и от него? Може да го мисли за ченге. Но ако е ченге, тук би трябвало вече да се дошли агенти и патрули за да изловят хакерите. Само че не са дошли. Това обаче не означава, че не е агент. Сигурно по-важно е да следиш врага и да знаеш какво прави, затова навсякъде има агенти. Ако заловиш врага, на негово място би се появил друг враг, дето кой го знае какъв ще бъде.
Пикселът отвори очи и се огледа. Шефа лежеше на своето парче стиропор, върху което бе сложил големи парчета дунапрен, измъкнати от облегалките на разфасовани гигантски камиони („Защо да крия — обичам лукса.“) и четеше избеляло списание.
— Какво четеш? — попита го 1D4C00.
— Списание „File“, последният брой, издаден на хартия.
— Какво пише вътре?
— Че това е последният брой, издаден на хартия.
Пикселът седна по турски върху стиропора си, наметна се с палтото и зачака.
Шефа дочете статията, пусна списанието на пода до себе си, бързо скри ръцете си в спалния чувал и го загледа.
— Всичко харесвам тук — каза той, — само със студа не можах да свикна. За моя вкус температурата трябва да е поне 18 градуса, ама кой ще седне да отоплява основите на Града!
— Откога си тук?
— Твърде отскоро за да помня ясно как живеех преди.
— Как живееше преди?
— Бях тъпкан с мангизи, имах огромно жилище, много топло. Тъпчех се със стриди и китайска водка с накисната в нея отровна змия.
— Гадост!
— Да, ама е безбожно скъпа. И увеличава потентността.
— Наистина ли?
— Не знам. Нямам преки наблюдения. Винаги, когато работата опреше до потентност, бях по-пиян от накиснатата змия. На другата сутрин кучките се кълняха, че съм бог в леглото, ама аз не им вярвам, те за още мангизи биха казали, че съм летял пет минути под тавана, махайки с ръце.
— Защо не опита трезвен?
— Опитах, не става работата. Вместо да действам по същество, си мисля как мадамата е легнала с мен защото й плащам, а трябва да й плащам, понеже съм дебел. Страшно е да си дебел в общество, където трябва да си слаб! Отгоре на всичко аз не съм чак толкова дебел, просто имам едър кокъл!
— Така е — излъга пикселът.
— Така е, ама не е. Имам шкембе. Имам паласки. А пък краката ми са кльощави, но това е друг клон от историята на моята непълноценност.
— Затова ли дойде тук?
— Омръзна ми да блъскам. Колкото повече мангизи печелех, толкова по-малко време имах да ги харча. Един ден разбрах, че бачкам не за мен, а за банковата си сметка, теглих една майна на всичко, добри хора ми помогнаха и дойдох тук.
— Но дойде и заради секса.
— Така си е.
— Обаче?
— Какво обаче?
— Май нещата с оная работа не са се променили?
— Абе нямам подход. Липсват ми първите седем години в сексуалното възпитание. И останалите трийсет и девет.
— Защо?
— Слушат ти се страхотии? Добре. Знам, че трябва да съм отворен, самоуверен, знам, че трябва да съм пич, правя го, обаче не се получава. С толкова мадами съм опитал. Хайде, ония в Града са загубени патки, обаче и тук не се получава. Направо вече си мисля, че причината е в мен!