— След човека времето е най-податливата на манипулация материя — каза той дъвчейки. — Кажи ми, новобранец, защо не носиш часовник на ръката си?
— В десния долен ъгъл на виртуалния ми компютърен екран има часовник.
— Защо мишлето влезе в капана? Защото за негово улеснение някой бе поставил вътре сиренце. Обаче истината е, че така ти улесняваш свинете. Много по-лесно е да се манипулират виртуалните часовници. Преди много векове човек е поглеждал часовника на кулата на замъка и си е казвал „О, единайсет и половина, а моят показва дванайсет!“ Човекът сверява часовника си, защото часовникът на кулата е верният. После са започнали да предават точно време по радиото. „Часът е единайсет и трийсет“ казва говорителят, ти си поглеждаш часовника и виждаш, че е избързал. Сверяваш го и работиш половин час повече до обедната почивка. Плащат ти за осем часа, но ти работиш осем и половина или девет, или колкото реши Този, Който Казва Колко Е Часът.
Хакерът отпи от ракията си, преглътна бавно, замези.
— Толкова ли сме глупави, та не усещаме, че ни манипулират? — попита 1D4C00.
— Усещаме, разбира се. Я си помисли колко пъти си казвал „Ей, как се точи това време!“ Или „Ей, кога мина това време?!“ Времето си върви равномерно, обаче Този, Който Казва Колко Е Часът е решил, че трябва да поработиш повече или че много си се заседял на чашка с приятели.
— Кой точно решава това?
— Баровците от Управителния съвет определят принципите, по които ще се променя времето. Променя го софтуер, инсталиран в Сървъра, но това са технически подробности. Важни са принципите, те са: човек трябва да работи колкото се може повече и да пречи колкото се може по-малко.
— Гадна диктатура!
— Мисли с единици и нули. Хората сме прекалено много. Въпреки Призива за ограничаване на раждаемостта всяка година се увеличаваме с по няколко милиарда. Хората трябва да са непрекъснато под напрежение за да не мислят за глупости и да са непрекъснато заети за да не вършат глупости. Китайската стена не е спряла нашествениците, но в Китай са знаели как да създават много работа на големи маси хора за продължителен период от време и затова империята им е просъществувала хилядолетия. Пирамидите също са шедьовър, илюстриращ успеха на управленския принцип „много труд за много хора“.
— Само че пирамидите наистина са гробници на фараони.
— Те са примамки. Истинските мумии и богатства са скрити в тайни гробници, които не се виждат. Кой е толкова глупав да се скрие насред голата пустиня в огромна постройка, която се вижда от километри и даже от околоземна орбита? Не, новобранец, ще разбереш и оцениш гениалността на пирамидите само ако мислиш като администратор.
Дядо Матей отпи от ракията и замези с кисело чушле.
— Как можем да оцелеем? — каза той дъвчейки — Обществото ни е толкова развито, че са необходими манипулации на времето. Работиш дванайсет часа, но според часовника са минали само осем. Висиш в бара няколко часа за да отпуснеш нервите, но истината е, че си ударил набързо няколко питиета. Спиш десет часа, но според часовника са само пет и започваш да гълташ приспивателни. Как, мислиш, е постигната тази висока продължителност на живота? Скъсяваш денонощието с двайсет процента и реално изживените деветдесет години стават виртуални сто и осем.
Чашите бяха празни, хакерът ги доля със сигурна ръка.
— Много е важно за свинете времето да тече различно в различните моменти и за различните хора — каза дядо Матей. — Ако времето тече равномерно и еднакво за всички, светът ще стане ясен и разбираем, ще е възможно да се схване структурата му. Когато светът е разбираем, щом усетиш логиката му, можеш да го променяш по желания от теб начин. Системата не иска промяна, затова големите клечки от Управителния съвет поддържат хаоса.
1D4C00 имаше много въпроси за времето, големите клечки и Системата, но след около двеста грама ракия лицевите му мускули бяха вече безнадеждно парализирани, а езикът му имаше свои си планове, различни от неговите. Затова пикселът се намести по-стабилно на стола си, чукнаха се с дядо Матей и двамата заразтягаха мълчаливо времето, пийвайки ракия на малки глътки.
Пикселът вървеше между купчините старовремски превозни средства. Носеше две туби с ракия, която хакерът току-що бе сварил от ягодов конфитюр.
Иззад един ръждив двуетажен автобус изскочи Ячко, сграбчи го за реверите и опита да го завърти за да го блъсне в автобуса, но не успя. Отдръпна се назад, извади от джоба си швейцарското ножче и започна да отваря голямото острие.
— Ячко, добре ли си?!
— Ти що подпитваш за дядо Матей? — онзи насочи ножа към него. — Агент ли си?