Щеше ми се птичарникът да бъде колкото е възможно по-незабележим, затова го направих с тънка стоманена тел. Забих скоби в пода и отдолу на рамката на леглото. После опънах между скобите тънката стоманена тел от пиано. Опънах я нагъсто, като тел на клетка за канарче. Направих и врата, достатъчно голяма, да мога да се провирам през нея, и я закачих на рамката на леглото.
Когато всичко бе готово, телта едва се забелязваше. Двете стени от вътрешната страна облепих със светлосиня мушама, а от леглото спуснах крушка. Пода застлах също с мушама, която покрих с бял пясък. Натъкмих най-различни пръчки за кацане, а в задния ъгъл закрепих един чепат храст — все едно дърво. Тогава взех Пилето от клетката и на пръста си я вкарах в новата й къща. Тя литна от пръста ми и кацна на една от пръчките. После захвърча напред-назад из птичарника. Провери дървото, яде от новите съдинки на пода. Окъпа се. Още мокра, кацна на коляното ми и така се отръска, че цял ме намокри.
Все още имах двайсет долара от продажбата на списания. Другите бяха отишли, за да изплатя на родителите моя дял от деветдесетте и два долара. Исках да купя мъжкар за Пилето, и то първокачествен, майстор в летенето.
В съботни дни започнах да обикалям с колелото различни места, дето продават птици. Носех Пилето със себе си в малка преносима клетка. Бих могъл да я нося и направо на рамото си, но знаеш ли откъде може да изскочи било котка, било ястреб?
Недалеч от госпожа Превост има и други птицепродавци. Най-известният от тях е господин Тейт. Той държи шест-седемстотин птици. Нисък човек, почти глух, въпреки че не е много стар. Слага си слухово апаратче и е женен, но не съм забелязал да има деца. Много ми е чудно, че глух човек отглежда пойни птички. Нещо като Бетовен.
Птиците са професията на господин Тейт и той не се интересува от нищо друго освен от едно: колко ще произведе и колко ще му струват. Той има големи клетки, пълни с птици, и страхотна поредица от клетки за развъждане. Слага по две женски на едно мъжко, за да намали разходите за храна. Вижда му се странно, че нося с мен Пилето, но не възразява.
Заставам пред клетката с мъжките и изваждам Пилето, за да може да ги разгледа. Тя пърха по мрежата и някои от мъжките се приближават до нея. Няколко дори започват да й пеят или се опитват да я хранят. Разглеждам ги внимателно, но нито едно от тях не ми харесва кой знае колко.
Търся зелено мъжко, понеже в книгите пише, че жълта птичка трябва да се съеши с тъмна, за да се получат хубави пера. От две жълти се ражда канарче с тъпички, одърпани, недоразвити пера, а от две тъмни — с дебели, къси, кочанести пера. Сигурен съм, че ще разбера — а Пилето също — кое мъжко е подходящо, стига да го видя.
Наблизо има още една птицепродавка, която държи само петдесетина канарчета за разплод. Мисис Кокс. Мистър Тейт отглежда канарчетата си в задния двор, а мисис Кокс е настанила своите в покритата задна веранда. Тя обича птичките си и познава добре всяка една от тях. Тя е като мисис Превост; обяснява ми кои от женските са добри майки и кои от мъжките — добри бащи. Знае бащата и майката на всяко канарче. Като заговори за птичките, все едно, че говори за хората в някой малък градец. А когато ми разказва за някое канарче, извършило според нея нещо нередно, шепти. На всяка птичка е дала име. Мисис Кокс се радва, че нося Пилето със себе си, за да ми помогне в избора на мъжко; и казва, че мога да пусна Пилето да си хвърчи в клетката с женските.
Мъжките стоят в едната половина на голямата клетка, а женските — в другата. Разделя ги само една телена преграда. Мисис Кокс казва, че наблюдава внимателно канарчетата и когато види, че две се обичат, отделя ги в клетката за разплод. Като я слушаш, имаш чувството, че четеш „Отнесени от вихъра“ или нещо подобно. Тя знае кое с кое флиртува и кое кое задиря. Послушаш ли я малко, започваш да вярваш на думите й.
Мисис Кокс няма определена система за разплод. Единственото й правило е да не се чифтосват братя и сестри от едно люпило. Това го има и в Библията, обяснява ми тя. В клетките за разплод държи само по едно мъжко и едно женско. Според нея мистър Тейт не постъпвал много добре, като оставя на две женски едно мъжко. Веднъж ми говори почти цял следобед на тази тема.
Мисис Кокс и мисис Превост са приятелки. Мисис Кокс веднага позна, че съм взел Пилето от мисис Превост. Понякога двете си разменяли канарчета, за да влеят свежа струя в птичарниците си. Те си приличат в много неща, само че мисис Кокс е кожа и кости.