Далече от роден дом, само и без пари, момчето се лепнало за един безимотен рицар на име сир Лоримър Корема, от частта на лорд Лефорт, комуто било възложено да пази обоза.
— Момчетата, които пазят храната, винаги се хранят най-добре — обичал да казва лорд Лоримър, докато не го спипали с осолен бут, откраднат от личните запаси на лорд Тивин. Тивин Ланистър решил да го обеси за назидание на други плячкаджии. Подрик също хапнал от бута и можело и той да отиде на въжето, но го спасило името му. Сир Кеван Ланистър го взел под опеката си, а по-късно пратил момчето за скуайър на племенника си Тирион.
Сир Цедрик беше научил Подрик как се гледа кон и как да проверява подковите за набити камъчета, а сир Лоримър го научил как се краде, но никой от двамата не го беше упражнявал много с меча. Когато дошли в двора, Дяволчето поне го поверил на учителя по оръжие в Червената цитадела. Но по време на гладните бунтове сир Арон Сантагар бил един от убитите и това сложило край на обучението на Подрик.
Бриен издяла два дървени меча от паднали клони, за да добие представа за уменията на Подрик. Остана доволна, като разбра, че момчето, макар и мудно в приказките, има бърза ръка. Беше безстрашен и усърден, но също така — недохранен и мършав, и недостатъчно силен. И да беше оцелял в битката при Черна вода, както твърдеше, сигурно бе само защото никой не си е помислил, че си струва да го убива.
— Може да се наричаш скуайър — каза му тя, — но съм виждала пажове два пъти по-малки от тебе, които биха те пребили до смърт. Ако останеш с мен, ще спиш с мехури по ръцете и с натъртени мишци почти всяка нощ, и ще си толкова изтръпнал и натъртен, че едва ли ще можеш да заспиш. Не вярвам да го искаш.
— Искам — настоя момчето. — Искам това. Мехурите и отоците. Всъщност не че го искам, но го искам. Сир. Милейди.
Доколкото беше верен на думата си, Бриен оставаше вярна на своята. Подрик не се оплакваше. Всеки път, щом му оставеше нова синина на десницата, момчето с гордост й я показваше. За конете също се грижеше добре. „Още не е скуайър — напомняше си тя, — но и аз не съм никакъв рицар, колкото и да ме нарича сир“. Щеше да го отпрати да си върви по пътя, но момчето нямаше къде да иде. Освен това, макар Подрик да не знаеше къде е отишла Санса Старк, възможно беше да знае повече, отколкото съзнаваше. Някоя случайна полузапомнена дума можеше да се окаже ключът в издирването на Санса.
— Сир? Милейди? — Подрик посочи. — Напред има някаква кола. Бриен я видя: на две колелета и с високи страници. В оковете й се напрягаха мъж и жена, теглеха колата към Девиче езеро. „Селски хора, както ги гледам“.
— По-бавничко — каза на момчето. — Може да ни вземат за разбой ници. Не говори повече, отколкото трябва, и се дръж вежливо.
— Добре, сър. Вежливо. Милейди. — Изглеждаше почти зарадван от възможността да го вземат за разбойник.
Селяците ги загледаха нащрек, когато се приближиха в лек тръс, но след като Бриен даде да се разбере, че не им мислят зло, се съгласиха да продължат с тях.
— Имахме си вол — каза старецът, докато минаваха през буренясали ниви, локви рядка кал и овъглени дървета, — но го отвлякоха вълци. — Лицето му беше почервеняло от усилието да дърпа колата. — И дъщеря ни отвлякоха, и я оправиха както те си знаят, но се прибра, след като скитосвала няколко дни след битката при Дъскъндеил. Ама волът не се върна. Вълците ще да са го изяли.
Жената нямаше какво да добави. Беше с двайсетина години по-млада от него, но не каза и дума, само зяпаше Бриен, както щеше да зяпа някое двуглаво теле. Девата на Тарт беше виждала и преди такива погледи. Лейди Старк се беше държала мило с нея, но повечето жени бяха не по-малко жестоки от мъжете. Не можеше да каже кое я наранява повече, язвителните езици и кисканията на хубавите момиченца или студените очи на дамите, прикриващи презрението си зад маска на вежливост. А жените от простолюдието често се държаха по-зле и от тях.
— Девиче езеро беше в руини, когато го видях последния път — отвърна тя. — Портите бяха срутени и половината град беше изгорял.
— Възстановили са го донякъде. Този Тарли е суров мъж, но е по-смел господар от Пъг. В горите все още има разбойници, но не толкоз много, колкото бяха. Тарли излови най-лошите и ги скъси с по една глава с огромния си меч. — Завъртя глава и се изплю. — Видяхте ли разбойници по пътя?