Бриен му отказа. Отказа на всички. Когато сир Оуен Инчфилд я награби една нощ и я млясна по лицето, тя го изрита и го събори по задник в готварското огнище. След това се погледна в едно огледало. Лицето й си беше широко, зъбато и луничаво както винаги, с големи устни и четвъртита челюст, толкова грозно. Единственото, което искаше, бе да е рицар и да служи на крал Ренли, а сега…
Не че беше единствената жена там. Дори войнишките курви бяха по-хубави от нея, а горе в замъка лорд Тирел всяка нощ вдигаше пир за крал Ренли и знатни девици и прелестни дами танцуваха на музиката на гайда, рог и арфа. „Защо сте толкова мил с мен?“, искаше й се да изкрещи всеки път, щом някой непознат рицар й направеше комплимент. „Какво искате?“
Рандил Тарли разкри загадката в деня, в който прати двама от ратниците си да я повикат в павилиона му. Младият му син Дикон бе подслушал четирима рицари да се смеят, докато оседлават конете си, и беше предал на баща си какво са говорили.
Имаха облог.
Каза й, че всичко го започнали трима от по-младите рицари: Амброуз, Рошавия и Хюл Хънт, от домашната му гвардия. Но щом се разчуло из лагера, и други се включили в играта. Всеки трябвало да заложи в надпреварата един златен дракон, а цялата сума да отиде у онзи, който й вземе девствеността.
— Прекратих това забавление — каза й Тарли. — Някои от тези… състезатели… са по-малко благородни от други и залозите се вдигаха всеки ден. Беше само въпрос на време, преди някой от тях да реши да вземе наградата насила.
— Но те са рицари — промълви тя стъписана, — помазани рицари.
— И благородници. Вината е у теб. Обвиненението я накара да трепне.
— Никога не бих… милорд, нищо не съм направила, за да ги окуража.
— Това, че си тук, ги окуражи. Ако една жена се държи като лагерна курва, не може да възразява, че се държат с нея така. Военният сбор не е място за девици. Ако държите на своята добродетелност и на честта на своя дом, ще смъкнете тази ризница, ще се върнете у дома и ще помолите баща си да ви намери съпруг.
— Аз дойдох да се бия — настоя тя. — Да бъда рицар.
— Боговете са направили мъжете да се бият, а жените — да раждат деца — каза Рандил Тарли. — Женската война е в родилното ложе.
Някой слизаше по стъпалата на мазето. Бриен избута настрана виното си, щом в „Гъската“ пристъпи дрипав мършав мъж с остро лице и мръсна кафява коса. Хвърли бърз поглед към тирошките моря ци, малко по-дълго го задържа на Бриен, след което отиде до дъската-тезгях.
— Вино. И да няма от оная твоя конска пикня в него, благодаря. Жената погледна към Бриен и й кимна.
— Аз ти плащам виното — подвикна тя. — За една дума. Мъжът я погледна през рамо, нащрек.
— Дума? Много думи знам аз. — Седна на столчето срещу нея. — Коя точно иска да чуе милейди, и Дик Чевръстия ще я каже.
— Чух, че си надхитрил един шут. Дрипавият отпи от виното и помисли.
— Може и да съм. Или да не съм. — Носеше избелял изпокъсан жакет, от който беше отпран знакът на някой лорд. — Кой иска да го знае?
— Крал Робърт. — Бриен сложи на бурето между двама им един сребърен елен. Главата на Робърт беше на едната страна, еленът — на другата.
— Тъй ли? — Мъжът взе монетата, завъртя я на масата и се усмих на. — Обичам да гледам как танцува крал — врът, врът, врът. Ми, може пък и да съм го видял тоя ваш шут.
— Имаше ли едно момиче с него?
— Две — отвърна й, без да мисли.
— Две? — „Възможно ли е едната да е била Аря?“
— Е, миличките така и не ги видях, нали, но искаше превоз за трима.
— Превоз закъде?
— Отвъд морето, доколкото помня.
— Помниш ли как изглеждаше?
— Шут. — Дръпна монетата, щом започна да забавя, и тя изчезна в пръстите му. — Уплашен глупак.
— Уплашен от какво? Мъжът сви рамене.
— Не ми каза, обаче Дик Чевръстия надушва страха. Слизаше тука почти всяка вечер, черпеше моряците, пускаше шегички, песнички пееше. Една нощ едни влязоха с оня ловец на ненките и вашият шут стана бял като мляко, сви се и мълча, докато не си идат. — Придърпа стола си към нейния. — Оня Тарли пусна войници да плъзнат по кейовете, гледат всеки кораб, който влезе и излезе. Ако на човек му трябва сърна, ще иде в горите. Ако му трябва кораб, ще дойде на кейовете. Вашият шут не посмя. Тъй че му предложих малко помощ.