— Корабът е добър — опита се да я успокои Сам. — Няма от какво да се страхуваш.
Но тя само го погледна, притисна още по-силно бебето до гърдите си и избяга долу.
Скоро след това Сам се усети, че се е вкопчил в планшира, загледан в ритмичния мах на греблата. Това, че всички се движеха в ритъм, по някакъв начин беше красива гледка, а и беше по-добре, отколкото да гледаш водата. Гледането на водата го караше да мисли за удавяне. Веднъж, като беше малък, лорд баща му се бе опитал да го научи да плува, като го хвърли в езерото под Рогов хълм. Водата стигна до носа и устата му, напълни дробовете му и той кашля и киха часове, след като сир Хюл го извади. След това повече не посмя да влиза по-дълбоко от кръста.
Заливът на тюлените беше много по-дълбок от кръста му и съвсем не толкова дружелюбен, като езерцето под бащиния му замък. Водите му бяха сиви, зеленикави и пенести, а гористият бряг, покрай който плаваха, бе настръхнал от скали и кипеше от въртопи. Дори и да успееше да се добере някак дотам, вълните най-вероятно щяха да го разбият в някой камък и да пръснат главата му на парчета.
— За русалки ли гледаме, Убиец? — попита го Дареон, като го видя, че се е загледал над залива. Русокос и с лешникови очи, хубавият млад певец от Източен страж приличаше по-скоро на мургав принц, отколкото на черен брат.
— Не.
Сам не знаеше какво точно гледа, нито какво точно прави на този кораб. „Отивам в Цитаделата да си изкова верига и да стана майстер, за да служа по-добре на Нощния страж“, напомни си той, но тази мисъл го опечали. Не искаше да е майстер, с тежката студена верига на врата. Не искаше да оставя братята си, единствените приятели, които бе имал. И определено не искаше да се изправи пред баща си, който го беше изпратил на Вала, за да умре.
За другите беше различно. За тях пътуването щеше да има щастлив край. В Рогов хълм Джили щеше да е в безопасност, с цял Вестерос между нея и ужасите, които я бяха сполетели в призрачните лесове. Като слугиня в бащиния му замък, щеше да е на топло и да е добре нахранена, частица от един голям свят, за който не беше могла и да мечтае като жена на Крастър. Щеше да гледа как синът й расте голям и силен, как става ловец, конегледач или ковач. А ако момчето покажеше наклонност в боравенето с оръжия, някой рицар можеше да го вземе за скуайър.
Майстер Емон също отиваше на по-добро място. Радваше го мисълта как старецът ще прекара остатъка от сетните си дни къпан от топлия бриз на Староград, в беседи със своите стари приятели майстери или да споделя мъдростта си с послушници и новаци. Беше си заслужил отдиха, и то стократно.
Дори Дареон щеше да е по-щастлив. Винаги беше твърдял, че е невинен за изнасилването, което го беше пратило на Вала. Твърдеше, че изкарвал прехраната си с пеене в двора на някакъв лорд. Сега отново щеше да има тази възможност. Джон го бе назначил за събирач на набор на мястото на някой си Йорен, който беше изчезнал и го смятаха за мъртъв. Задачата му беше да обикаля из Седемте кралства, да възпява доблестта на Нощния страж и да се връща от време на време на Вала, с новобранци.
Пътуването щеше да е дълго и сурово, това никой не можеше да отрече, но поне за другите щеше да има щастлив край. Това бе утехата на Сам. „Заради тях отивам — повтаряше си. — Заради Нощния страж и заради щастливия край“. Но колкото по-дълго гледаше морето, толкова по-студено и дълбоко изглеждаше то.
Само че негледането във водата бе още по-лошо, разбра Сам в тясната каюта под кърмовата кабина, която споделяха пътниците. Опита се да се разсее от гаденето в стомаха, като си поговори с Джили, докато тя кърмеше сина си.
— Този кораб ще ни откара чак в Браавос — почна Сам. — Там ще си намерим друг кораб и той ще ни закара до Староград. Като малък четох една книжка за Браавос. Целият град е построен в една лагуна, на сто малки островчета, и си имат един титан, каменен мъж, сто стъпки висок. Вместо коне имат лодки, а глумците им играят написани истории, а не си измислят обичайните глупави фарсове. Храната е много вкусна, особено рибата. Имат всякакви видове миди, змиорки и стриди, пресни, от лагуната. Сигурно ще се задържим няколко дни между двата кораба. Можем да се поразходим, да гледаме представление на глумци и да си хапнем стриди.