А и чичо му с нищо не му помогна да се отпусне.
— Лорд-командир — каза сир Кеван, щом Джайм подкара до него в челото на колоната. — Нейно величество има ли някоя последна заповед за мен?
— Не съм тук заради Церсей. — Зад тях заби барабан, бавно, отмерено, траурно. „Мъртъв е — сякаш мълвеше, — мъртъв, мъртъв“. — Дойдох, за да се сбогувам. Той беше моят баща.
— И неин.
— Аз не съм Церсей. Имам брада, а тя има цици. Ако още ни бъркаш, чичо, можеш да преброиш ръцете. Церсей си има две.
— И двамата имате вкус към сарказма — отвърна чичо му. — Спестете си шегите, сир, нямам вкус към тях.
— Както желаете. — „Не тръгва толкова добре, колкото може би се надявах“. — Церсей искаше да се сбогува, но я чакат неотложни дела.
Сир Кеван изсумтя.
— Всички ни чакат. Как е кралят? — В тона му се долавяше леко укорителна нотка.
— Съвсем добре — отвърна Джайм. — Бейлон Суан е с него сутрин. Добър и доблестен рицар.
— Някога това нямаше нужда да се уточнява, станеше ли дума за мъже в белия плащ.
„Никой не може да избира братята си — помисли Джайм. — Дайте ми право сам да си избера хората и Кралската гвардия отново ще стане велика“. Но — казано така банално, звучеше хилаво — празна хвалба от устата на човек, когото страната наричаше Кралеубиеца. „Мъж с насрана чест“. Джайм премълча. Не беше дошъл, за да спори с чичо си.
— Сир. Трябва да сключите мир с Церсей.
— Да не би да сме във война? Никой не ми го е казвал.
— Една вражда между Ланистър и Ланистър може само да помогне на враговете на дома ни.
— Ако възникне вражда, няма да е по моя вина. Церсей иска да управлява. Чудесно. Кралството е нейно. Аз искам само да бъда оставен на мира. Мястото ми е в Дари с моя син. Замъкът на всяка цена трябва да се възстанови, земите да се засадят и пазят. — Изсмя се горчиво. — А и сестра ти не ми остави почти нищо, което да ми ангажира времето. По-добре да се погрижа Лансел да се ожени. Младоженката му сигурно гори от нетърпение час по-скоро да стигнем в Дари.
„Вдовицата му от Близнаците“. Братовчед му Лансел яздеше на десет разтега зад тях. С празните си очи и сухата бяла коса изглеждаше по-стар от лорд Джаст. „… ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“ Опитвал се беше безброй пъти да заговори Лансел, но така и не можеше да го хване насаме. Ако не беше с баща си, беше с някой септон. „Може да е син на Кеван, но в жилите му тече мляко. Тирион ме лъжеше. Искаше да ме нарани“. Изтласка Лансел от мислите си и отново се обърна към чичо си.
— Ще се задържиш ли в Дари след сватбата?
— За малко. Сандор Клегейн, изглежда, вилнее по Тризъбеца. Сестра ти иска главата му. Може да се е събрал с Дондарион.
Джайм беше чул за Солниците. Вече из половината кралство се беше разчуло. Нападението бе изключително варварско. Изнасилени жени, деца, заклани в ръцете на майките си, половината градче опожарено.
— Рандил Тарли е в Девиче езеро. Остави го той да се справи с разбойниците. Аз бих предпочел да си в Речен пад.
— Там командва сир Давен, Пазителят на Запада. Той няма нужда от мен. Лансел има.
— Както кажеш, чичо. — Главата на Джайм пулсираше с ритъма на барабана. „Мъртъв, мъртъв, мъртъв“. — Няма да е зле да държиш рицарите си около теб.
Чичо му го изгледа хладно.
— Това заплаха ли е, сир? „Заплаха?“ Това го стъписа.
— Предпазливост. Исках да кажа само… Сандор е опасен.
— Бесил съм разбойници и рицари крадци, когато ти още си дрискал в пелените си. Лично аз няма да изляза да се бия с Клегейн и Дондарион, ако от това се боиш. Не всеки Ланистър е ламтящ за слава глупак.
„Май за мен говориш, чичо“.
— Адам Марбранд може да се справи с тези разбойници не по-зле от теб. Също и Бракс, Бейнфорт, Плум, всеки от тях. Но от никой от тях не може да излезе добра Ръка на краля.
— Сестра ти знае условията ми. Не са се променили. Кажи й го следващия път, като се съберете в спалнята.
И сир Кеван смуши коня си и подкара напред в галоп.
Джайм не го последва; усети само как потръпна призрачната му ръка. Безнадеждно се беше надявал, че Церсей нещо се е объркала, но явно грешеше. „Той знае за нас. За Томен и Мирцела. И Церсей знае, че знае“. Сир Кеван беше Ланистър от Скалата на Кастърли. Не можеше да повярва, че би могло да й хрумне да му навреди, но… „След като сбърках за Тирион, защо не и за Церсей?“ След като синове убиваха бащи, колко му беше една племенница да поръча да убият чичо. „Не удобен чичо, който знае твърде много“. Макар че навярно Церсей се е надяваше Хрътката да й свърши работата. Ако Сандор Клегейн убиеше сир Кеван, нямаше да й се наложи да си цапа ръцете с кръв. „А той ще го направи, само да се срещнат“. Кеван Ланистър някога беше силен с меча, но вече не беше млад, а Хрътката…