„Нека да бъде крал над овъглени кости и печено месо — спомни си Джайм, докато гледаше усмивката на сестра си. — Нека да бъде крал на пепелища“.
— Ваше величество, бихме ли могли да поговорим насаме?
— Щом желаеш. Томен, време е за урока ти. Иди с Великия майстер.
— Да, мамо. Днес ще учим за Белор Блажения.
Лейди Мериуедър също си тръгна, след като целуна кралицата по двете бузи.
— Да се върна ли за вечеря, ваше величество?
— Много ще се ядосам, ако не дойдеш.
Джайм не пропусна да забележи как си поклащаше бедрата жената от Мир. „Всяка стъпка е съблазън“. Щом вратата зад нея се затвори, той се окашля.
— Първо Черните котлета, после Кибърн, сега и тя. Странна менажерия държиш около себе си напоследък, мила сестрице.
— Все повече започвам да харесвам лейди Таена. Забавлява ме.
— Не забравяй, че е една от прителките на Марджери Тирел. Тя донася за теб на малката кралица.
— Разбира се. — Церсей отиде до масичката до стената и отново си напълни чашата. — Марджери се възбуди много, когато поисках съгласието й да взема Таена за своя придворна дама. Да можеше да я чуеш само. „Тя ще ви е като сестра, както беше за мен. Разбира се, че трябва да я вземете! Аз си имам братовчедки и други дами“. Нашата малка кралица не иска да съм самотна.
— Като знаеш, че шпионира, защо я взимаш?
— Марджери изобщо не е толкова умна, колкото си мисли. Представа няма каква сладка змия се крие в тази мирска мръсница. Използвам Таена, за да подавам на краличката ни онова, което искам да знае. Част от него дори е истина. — Очите на Церсей блестяха лукаво. — А Таена ми казва всичко, което прави „девицата“ Марджери.
— Нима? Какво знаеш за тази жена?
— Знам, че е майка, със син, когото иска да издигне високо. Ще направи всичко, което е нужно, за да го постигне. Всички майки сме еднакви. Лейди Мериуедър може да е змия, но съвсем не е глупава. Знае, че мога да направя за нея повече от Марджери, затова се старае да ми е полезна. Ще се изненадаш колко интересни неща ми каза.
— Какви неща?
Церсей седна под прозореца.
— Знаеш ли, че Кралицата на тръните държи сандък с монети в къщата си на колела? Старо злато, отпреди Завоеванието. Ако някой търговец прояви неблагоразумие да назове цена в златни монети, плаща му с „ръце“ от Планински рай, всяка — два пъти по-лека от нашия дракон. Кой търговец би се осмелил да се оплаче, че е измамен от лейди майката на Мейс Тирел? — Отпи от виното и попита: — Приятна ли беше малката езда?
— Чичо направи забележка за отсъствието ти.
— Забележките на чичо ни не ме засягат.
— А би трябвало. Може да ти свърши много полезна работа. Ако не в Речен пад или Скалата, то в Севера срещу лорд Станис. Баща ни винаги разчиташе на Кеван, когато…
— Рууз Болтън е нашият Пазител на Севера. Той ще се справи със Станис.
— Лорд Болтън е заклещен под Шийката, откъснат от Севера от железните при Кайлин.
— Няма да е задълго. Копелето на Болтън скоро ще премахне тази малка пречка. Лорд Болтън ще получи две хиляди Фрей подкрепле ние, под командата на синовете на лорд Уолдър, Хостийн и Енис. Това ще е повече от достатъчно, за да се справи със Станис и няколко хиляди прекършени.
— Сир Кеван…
— … ще е зает в Дари да учи Лансел как да си бърше задника. Смъртта на баща ни го обезоръжи. Той е стар, свършил е. Давен и Дамион ще ни служат по-добре.
— Стават. — Джайм нямаше пререкания с братовчедите си. — Но все пак ти трябва Ръка. Щом няма да е чичо ни, кой?
Сестра му се изсмя.
— Ти не. В това отношение нямам страхове. Може би съпругът на Таена. Дядо му е бил Ръка при Ерис.
„Ръката на рога на изобилието“. Джайм помнеше много добре Оуен Мериуедър; мил и весел човек, но безполезен.
— Доколкото помня, справяше се толкова добре, че Ерис го прати в изгнание и му заграби земите.
— Робърт му ги върна. Отчасти поне. Таена ще е доволна, ако Ортън си върне останалото.
— За удовлетворяването на една мирска курва ли говорим? Мислех, че става въпрос за управлението на кралството.
— Аз управлявам кралството.
„Седемте дано се смилят над всички ни, вярно е“. Сестра му си въобразяваше, че е лорд Тивин с цици, но грешеше. Баща им беше неуморим и неумолим като ледник, докато Церсей бе адски огън, особено когато нещо осуетеше плановете й. Когато научи, че Станис е изоставил Драконов камък, се беше замаяла като девица, убедена, че най-сетне се е отказал от борбата и се е оттеглил в изгнание. Но щом от север дойде вестта, че се е появил при Вала, гневът й беше ужасна гледка. „Не й липсва ум, но я няма хладната, търпелива преценка“.