— Имаш нужда от помощта на силна Ръка.
— Слабият владетел има нужда от силна Ръка, както Ерис се нуждаеше от баща ни. На силния владетел му трябва усърден слуга, който да изпълнява заповедите му. — Разбълника виното в чашата си. — Лорд Халайн може да стане. Няма да е първият пиромант, служил като Ръка на краля.
„Не. Последния го убих аз“.
— Говори се, че се каниш да назначиш Аурейн Водите за началник на корабите.
— Да не би някой да ти донася за мен? — След като не й отговори, Церсей отметна косата си и заяви: — Водите е подходящ за поста. Прекарал е половината си живот на кораби.
— Половината живот? Не може да е на повече от двайсет.
— Двайсет и две. И какво от това? Баща ни е бил на двайсет и една, когато Ерис Таргариен го е назначил за Ръка. Крайно време е Томен да се обгради с млади хора, вместо с всички тези сбръчкани сиви бради. Аурейн е силен и енергичен.
„Силен, енергичен и красив — помисли Джайм. — … ебе се с Лансел и с Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“
— Пакстър Редвин би бил по-подходящ избор. Той командва най-големия флот във Вестерос. Аурейн Водите може да командва най-много гемия, и то ако му купиш.
— Ти си дете, Джайм. Редвин е знаменосец на Тирел и племенник на оная негова отвратителна баба. Не искам нито една издънка на Тирел на моя съвет.
— Съвета на Томен имаш предвид.
— Знаеш какво имам предвид. „Много добре знам“.
— Знам, че Аурейн Водите е лош избор, а Халайн — още по-лош. Колкото до Кибърн… богове милостиви, Церсей, той е яздил с Варго Хоут! Цитаделата му е отнела веригата!
— Сивите овци. Кибърн се оказа изключително полезен за мен. При това е верен, нещо, което трудно мога да кажа за някои от близките си.
„Враните ще пируват над всички ни, ако продължиш по този път, мила сестричке“.
— Церсей, чуй се. Привиждат ти се джуджета във всяка сянка и превръщаш приятели във врагове. Чичо Кеван не ти е враг. Аз не съм ти враг.
Лицето й се разкриви от гняв.
— Помолих те за помощ. На колене ти паднах, а ти ми отказа.
— Клетвите ми…
— … не те спряха да убиеш Ерис. Думите са вятър. Можеше да ме имаш, но вместо това предпочете един плащ. Напусни.
— Сестро…
— Напусни, казах. Призлява ми да гледам тоя твой гаден чукан. Напусни! — И за да го принуди да побърза, хвърли бокала по главата му. Не улучи, но Джайм схвана намека.
На свечеряване седеше сам в дневната на Кулата на Белия меч, с чаша дорнско червено и с Бялата книга. Тъкмо прелистваше с чукана си поредната страница, когато Рицарят на цветята влезе, свали плаща и колана с меча си и ги окачи на куката на стената до тези на Джайм.
— Днес ви видях на двора — каза Джайм. — Яздехте добре.
— Повече от добре, несъмнено. — Сир Лорас си наля вино и седна от другата страна на извитата маса.
— Някой по-скромен човек щеше да каже: „Милорд е много любезен“ или „Случих на добър кон“.
— Конят не беше лош, а милорд е толкова любезен, колкото аз съм скромен. — Лорас махна небрежно към книгата. — Лорд Ренли винаги казваше, че книгите са за майстери.
— Тази е за нас. Тук е написана историята на всеки мъж, носил белия плащ.
— Хвърлял съм й поглед. Щитовете са хубави. Предпочитам книги с повече илюстрации. Лорд Ренли имаше няколко с рисунки, от които някой септон ще ослепее.
Джайм се усмихна.
— Тук няма такива, сир. Но историите ще ви отворят очите. Не би било зле да знаете за живота на онези, които са били преди нас.
— Знам. Принц Емон Драконовия рицар, сир Риам Редвин, Голямото сърце, Баристан Храбрия…
— … Гвайн Корбрей, Алин Конингтон, Демона на Дари, мда. Трябва да сте чували и за Лукамор Силния също така.
— Сир Лукамор Похотливия? — Сир Лорас като че ли го досмеша. — Онзи с трите жени и трийсетте деца, нали? Дето му отрязали кура. Да ви изпея ли песента за него, милорд?
— А сир Терънс Тойн?
— Начукал любовницата на краля и умрял с писъци. Поуката е, че който носи бели бричове, трябва да ги държи здраво вързани.