— Бейлон Грейджой е мъртъв, както чух — намеси се сир Харис Суифт. — Знаем ли кой управлява сега островите? Лорд Бейлон имаше ли син?
— Лео? — обади се лорд Джилс. — Тео?
— Теон Грейджой беше отгледан в Зимен хребет, като повереник на Едард Старк — каза Кибърн. — Едва ли ще е наш приятел.
— Чух, че е убит — подхвърли Мериуедър.
— Само един син ли имаше? — Сир Харис Суифт почеса мъхестата си брадичка. — Братя. Имаше братя. Нали?
„Варис щеше да знае“, помисли с раздразнение Церсей.
— Предлагам да не лягаме в едно ложе с тази жалка глутница сепии. Ще дойде и техният ред, щом се справим със Станис. Това, което ни трябва, е собствен флот.
— Предлагам да построим нови дромони — заяви Аурейн Водите. — Десет за начало.
— Откъде пари? — попита Пицел.
Лорд Джилс го прие като покана да се закашля отново. Изкара още една гадна храчка и попи уста с червената си копринена кърпа.
— Няма… — почна той, но кашлицата задави думите му — няма… нямаме…
Сир Харис поне се оказа достатъчно бърз, за да схване смисъла между кашлянията и хриповете.
— Короната никога не е имала по-високи приходи — възрази той.
— Сир Кеван лично ми го каза.
Лорд Джилс изкашля:
— … разходи… златни плащове…
Церсей вече беше чувала възраженията му.
— Нашият лорд-ковчежник иска да ни каже, че разполагаме с твърде много златни плащове и твърде малко злато. — Кашлицата на Росби вече наистина започваше да я дразни. „Може би Гарт Грамадния нямаше да е толкова болнав“. — Макар и големи, приходите на Короната не са достатъчно, за да изплащаме дълговете на Робърт. Поради това съм решила да отложа изплащането на сумите, дължими на Святата вяра и на Желязната банка на Браавос, докато не свърши войната. — Новият Върховен септон несъмнено щеше да закърши святите си ръчички, а браавошите щяха да й заграчат и зацвърчат, но какво от това? — Спестените пари ще бъдат използвани за строителството на новия ни флот.
— Ваше величество е мъдра — заяви лорд Мериуедър. — Мярката е крайно разумна. И наложителна, докато не свърши войната. Аз съм съгласен.
— И аз — отзова се сир Харис.
— Ваше величество — заговори с разтреперан глас Пицел, — боя се, че не си давате сметка какви неприятности може да ни създаде това. Желязната банка…
— … е в Браавос, далече отвъд морето. Ще си получат златото, майстер. Ланистър плащат дълговете си.
— Браавошите също имат поговорка. — Скъпоценната верига на Пицел тихо издрънча. — „Желязната банка ще вземе каквото й се дължи“, така казват.
— Желязната банка ще вземе каквото й се дължи, когато аз кажа, че ще си го вземе. Дотогава ще чака чинно. Лорд Води, започнете строителството на вашите дромони.
— Слушам, ваше величество.
Сир Харис порови в купчината хартии пред себе си.
— Следващият въпрос… получили сме писмо от лорд Фрей, засягащо някои претенции…
— Колко още земи и титли иска този човек? — сопна се кралицата. — Майка му сигурно е имала три цици.
— Господата може би не знаят — вметна Кибърн, — но из пивниците и кръчмите в града някои намекват, че Короната може би по някакъв начин е замесена в престъплението на лорд Уолдър.
Другите съветници го зяпнаха объркано.
— Червената сватба ли имате предвид? — попита Аурейн Водите.
— Престъпление ли? — учуди се сир Харис.
Пицел се окашля шумно. Лорд Джилс се задави от кашлица.
— Тия врабци са особено приказливи — предупреди Кибърн. — Червената сватба била оскърбление на всички закони, божии и човешки, казват, и тези, които били замесени в нея, били прокълнати.
Церсей бързо схвана мисълта му.
— Лорд Уолдър трябва скоро да се изправи пред съда на Бащата. Той е много стар. Нека врабците да го плюят. Това изобщо не ни засяга.
— Така е — каза сир Харис.
— Вярно — заяви лорд Мериуедър.
— Никой не би могъл да си го помисли — каза Пицел. Лорд Джилс пак закашля.
— Малко плюнка върху гробницата на лорд Уолдър едва ли ще притесни земните червеи — съгласи се Кибърн, — но все пак би било от полза, ако някои бъдат наказани заради Червената сватба. Няколко глави на Фрей биха свършили добра работа за успокояването на Севера.