— Лорд Уолдър никога не би принесъл в жертва свои хора — каза Пицел.
— Така е — съгласи се Церсей. — Но наследниците му едва ли ще са толкова гнусливи. Можем да се надяваме, че лорд Уолдър скоро ще бъде така добър да умре. Какъв по-добър начин за новия владетел на Бродовете да се отърве от неудобните си братя, недоволните братовчеди и коварните сестри от това да ги посочи като виновници?
— Докато чакаме смъртта на лорд Уолдър, има и друг въпрос — вметна Аурейн Водите. — Златната дружина е скъсала договора си с Мир. Чух по кейовете да говорят, че лорд Станис ги е наел и ги прехвърля през морето.
— С какво би могъл да им плати? — попита Мериуедър. — Със сняг? Те се наричат Златната дружина. Колко злато има Станис?
— Много малко — увери го Церсей. — Лорд Кибърн е разговарял с екипажа на мирската галера в залива. Те твърдят, че Златната дружина е тръгнала за Волантис. Ако смятат да се прехвърлят във Вестерос, тръгнали са в погрешната посока.
— Може би им е омръзнало да се бият все на губещата страна — предположи лорд Мериуедър.
— Може би — съгласи се кралицата. — Само слепец не би могъл да види, че нашата война е почти спечелена. Лорд Тирел е обсадил Бурен край. Речен пад е обсаден от Фрей и братовчед ми Давен, новия ни Пазител на Запада. Корабите на лорд Редвин са минали през Протоците на Тарт и се придвижват бързо нагоре по крайбрежието. На Драконов камък са останали само няколко рибарски лодки, които не могат да се противопоставят на десанта на Редвин. Замъкът може да се задържи малко повече, но завладеем ли пристанището, ще откъснем гарнизона от морето. Тогава ще остане да ни дразни само Станис.
— Ако може да се вярва на лорд Джанос, той се опитва да постигне обща кауза с диваците — предупреди Великият майстер Пицел.
— Диваци в кожи — заяви лорд Мериуедър. — Лорд Станис наистина трябва да е отчаян, за да търси такива съюзници.
— Отчаян и глупав — съгласи се кралицата. — Северняците мразят варварите отвъд Вала. Рууз Болтън би трябвало без усилие да ги привлече към нашата кауза. Някои вече са се съюзили с незаконния му син, за да му помогнат да прочисти жалките железни от Рова Кайлин и да отвори пътя за връщането на лорд Болтън. Ъмбър, Ризуел… забравих другите имена. Дори Бял пристан скоро ще се при съедини към нас. Владетелят му се е съгласил да омъжи двете си внучки за наши приятели от Фрей и да отвори пристанището си за наши кораби.
— Но нали нямаме кораби — каза объркано сир Харис.
— Виман Мандърли беше верен знаменосец на Едард Старк — изтъкна Великият майстер Пицел. — Може ли да му се вярва?
„Не може да се вярва на никого“.
— Той е един дебел старец, и уплашен. Но в едно отношение се оказа упорит. Твърди, че няма да преклони глава, докато не му бъде върнат наследникът.
— Този наследник в наши ръце ли е? — попита сир Харис.
— Трябва да е в Харънхъл, ако още е жив. Грегър Клегейн го е взел в плен. — Планината не винаги беше милостив с пленниците си, дори с онези, срещу които можеше да се получи добър откуп. — Ако е мъртъв, предполагам, че ще се наложи да пратим на лорд Мандърли главите на убийците му с най-искрените ни извинения. — Щом една глава беше достатъчна, за да усмири принц на Дорн, един чувал глави щеше да е повече от достатъчен за дебелия, увит в тюленови кожи северняк.
— Лорд Станис няма ли също да се опита да спечели съюза на Бял пристан? — попита Великият майстер Пицел.
— О, той се опита. Лорд Мандърли ни препрати писмата му и е отговорил с увъртания. Станис иска мечовете и среброто на Бял пристан, срещу които предлага… общо взето — нищо. — Някой ден трябваше да запали свещ на Скитника затова, че бе отнесъл Ренли и бе изоставил Станис. Ако беше станало обратното, животът й щеше да е много по-труден. — Тази сутрин пристигна друга птица. Станис е пратил луковия си контрабандист да заплаши от негово име Бял пристан. Мандърли е хванал нещастника и го държи в килия. Пита какво да прави с него.
— Да го прати тук, можем да го разпитаме — предложи лорд Мериуедър. — Този човек може да знае много ценни неща.
— Да мре — предложи Кибърн. — Смъртта му ще е урок за Севера, ще им покаже какво става с предателите.
— Напълно съм съгласна — заяви кралицата. — Наредих на лорд Мандърли да му отсече главата. Това трябва да сложи край на всякаква възможност Бял пристан да подкрепи Станис.