— На Станис ще му трябва друга Ръка — изсмя се Аурейн Водите. — Рицарят на ряпата, може би?
— Рицарят на ряпата ли? — попита объркан сир Харис Суифт. — Той пък кой е? Не съм чувал за него.
Води не отвърна, само завъртя очи.
— А ако лорд Мандърли откаже? — попита Мериуедър.
— Не смее. Главата на Рицаря на лука е монетата, която му трябва, за да откупи живота на сина си. — Церсей се усмихна. — Дебелият стар глупак може да е бил верен на Старките по свой начин, но след като вълците на Зимен хребет са премахнати…
— Ваше величество забравя за лейди Санса — подхвърли Пицел. Кралицата настръхна.
— Определено не съм забравила оная малка вълчица. — Отказа да спомене името й. — Трябваше да я пратя в черните килии като дъщеря на изменник, но вместо това я направих част от домакинството си. Делеше моето огнище и дом, играеше си с моите деца. Хранех я, обличах я, постарах се да й спестя жестокостта на света, а как ми се отплати тя за добротата ми? Помогна да убият сина ми. Когато намерим Дяволчето, ще намерим и лейди Санса. Тя не е мъртва… но преди да приключа с нея, обещавам ви, ще пее на Странника и ще се моли за целувката му.
Последва неловка тишина. „Езиците ли си глътнаха всички?“, помисли раздразнено Церсей. Зачуди се защо изобщо си хаби времето с този съвет.
— Все едно — продължи кралицата. — По-малката дъщеря на лорд Едард е с лорд Болтън и ще бъде омъжена за сина му Рамзи веднага щом падне Ровът Кайлин. — Стига момичето да успееше да изиграе достатъчно дълго ролята си, за да се скрепят правата им над Зимен хребет, никой от двамата Болтън нямаше да се интересува особено, че всъщност е изтърсаче на някакъв скуайър, подставено от Кутрето. — Щом Северът държи да си има Старк, ще им го дадем. — Позволи на лорд Мериуедър отново да й напълни чашата. — На Вала обаче е възникнал друг проблем. Братята на Нощния страж са си загубили ума и са избрали копелето на Нед Старк за свой лорд-командир.
— Сняг се казва момчето — уточни съвсем ненужно Пицел.
— Мернах го веднъж в Зимен хребет — каза кралицата. — Макар че Старките направиха всичко възможно да го скрият. Много прилича на баща си. — Копелдаците на покойния й съпруг също приличаха на него, но Робърт поне имаше благоразумието да ги държи настрана. Веднъж, след онази жалка история с котката, беше вдигнал шум да доведе в двора едно селско момиче, негова извънбрачна дъщеря. „Прави каквото искаш — каза му тя, — само гледай да не разбереш, че градът не е здравословно място за подрастващо момиче“. Синината, която й донесоха тези думи, не можеше да се скрие от Джайм, но повече не чуха за копелдачката. „Кейтлин Тъли беше мишка, иначе щеше да удуши този Джон Сняг още в бебешката люлка. Сега остави мръсната работа за мен“. — Сняг също така е наследил от лорд Едард вкуса към измяната. Бащата щеше да връчи кралството на Станис. Синът му е дал земи и замъци.
— Нощният страж се е заклел да не взима страна във войните на Седемте кралства — припомни им Пицел. — От хиляди години черните братя се придържат към тази традиция.
— До сега — каза Церсей. — Копелето ни написа уверения, че Нощният страж не взима страна, но действията му издават, че думите му са лъжливи. Дал е на Станис храна и подслон, но има безочието да ни моли за оръжие и хора.
— Наглост — заяви лорд Мериуедър. — Не можем да позволим Нощният страж да прибави силата си към тази на Станис.
— Трябва да обявим този Сняг за изменник и бунтовник — съгласи се сир Харис Суифт. — Черните братя трябва да го отстранят.
Великият майстер Пицел кимна важно.
— Предлагам да уведомим Черен замък, че няма да им се пращат повече мъже, докато Сняг не бъде отстранен.
— За новите дромони ще трябват гребци — вметна Аурейн Водите. — Нека заповядаме на лордовете да пращат бракониерите и крадците си при мен, вместо на Вала.
Кибърн се наведе с усмивка над масата.
— Нощният страж ни пази от снарки и гръмкини. Ваши благородия, според мен трябва да помогнем на храбрите черни братя.
Церсей го изгледа рязко.
— Какво говориш?
— Ето какво. От години Нощният страж ни моли за хора. Лорд Станис се отзова на молбата им. Нима крал Томен не може? Негово величество би трябвало да прати сто души на Вала. Уж за да облекат черното, но всъщност…
— … да отстранят Джон Сняг от командването — довърши зарадвана Церсей. „Знаех си, че съм права да го поискам в съвета“. — Точно това ще направим. — Засмя се. „Ако това копеле наистина е син на баща си, нищо няма да заподозре. Навярно ще ми е благодарен дори, преди ножът да се хлъзне между ребрата му“. — Ще трябва да се изпипа внимателно, разбира се. Останалото го оставете на мен, господа. — Точно така трябваше да се справи с един враг: с кама, не с декларации. — Днес свършихме добра работа, господа. Благодаря ви. Нещо друго има ли?