— Още един въпрос, ваше величество — каза с извинителен тон Аурейн Водите. — Колебая се дали да губя времето на съвета с дреболии, но напоследък по кейовете чувам някакъв странен слух. Моряци от Изтока говорят за дракони…
— … и за мантикори сигурно, и за брадата снарки, да? — Церсей се изсмя. — Обадете ми се, когато чуете слухове за джуджета, милорд. — Стана, в знак, че заседанието е приключило.
Навън духаше поривист есенен вятър, а камбаните на Белор Блажения все още пееха над града траурната си песен. Четиридесетина рицари в учебния двор се налагаха с мечове и щитове. Сир Борос Блънт придружи кралицата до покоите й: там тя завари лейди Мериуедър да се кикоти с Джослин и Доркас.
— Какво ви е толкова смешно?
— Близнаците Редвин — отвърна със смях Таена. — И двамата са се влюбили в лейди Марджери. По-рано се караха кой да е следващият лорд на Арбор. Сега и двамата искат да влязат в Кралската гвардия, само за да са по-близо до малката ни кралица.
— Редвините винаги са имали повече лунички, отколкото ум. — Но беше полезно да го знае. „Ако Ужаса и Лигльото бъдат хванати в леглото с Марджери…“ Церсей се зачуди дали краличката си пада по луничави лица. — Доркас, доведи ми сир Озни Черно котле.
Доркас се изчерви.
— Както заповядате.
Когато момичето излезе, Таена Мериуедър погледна озадачено кралицата.
— Защо се изчерви така?
— Любов. — Беше ред на Церсей да се засмее. — Увлякла се е по нашия сир Озни. — Беше най-младият от братята Черно котле, гладко обръснатият. Макар да имаше същата черна коса, крив нос и простодушна усмивка като брат си Озмунд, една от курвите на Тирион бе оставила три дълги драскотини на бузата му. — Мисля, че харесва мъже с белези.
Тъмните очи на лейди Мериуедър блеснаха лукаво.
— Точно така. Белезите придават опасен вид на мъжа, а опасността възбужда.
— Шокирате ме, милейди — закачи я кралицата. — Щом опасността толкова ви възбужда, защо се омъжихте за лорд Ортън? Вярно, всички го обичаме, но… — Петир веднъж бе подхвърлил, че рогът на изобилието, красящ герба на дома Мериуедър, удивително подхождал на лорд Ортън, защото косата му била с цвят на морков, носът като цвекло и имал грахова каша за ум.
Таена се засмя.
— Милорд е повече щедър, отколкото опасен, вярно. Но… надявам се, че няма да падна много в очите на ваше величество, но… не дойдох съвсем девица в ложето на Ортън.
„Всички сте курви в Свободните градове, нали?“ Беше добре да го знае; някой ден можеше да го използва.
— И кой беше този мъж, толкова… опасен?
Маслинената кожа на Таена потъмня още повече, щом се изчерви.
— О, не биваше да споменавам за това. Ваше величество ще опази тайната ми, нали?
— Мъжете имат белези, жените — тайни. — Церсей я целуна по бузата. „Много скоро ще ми кажеш името му“.
Когато Доркас се върна със сир Озни Черно котле, кралицата освободи дамите и каза:
— Елате да поседите с мен до прозореца, сир Озни. Ще желаете ли чаша вино? — Сама напълни чашите за двамата. — Плащът ви се е поизтъркал. Намислила съм да ви облека в нов.
— Какво, бял ли? Кой е умрял?
— Никой, поне засега — отвърна кралицата. — Това ли е желанието ви: да се включите в Кралската гвардия с брат ви Озмунд?
— Бих предпочел да съм в гвардия на кралицата, ако благоволи ваше величество. — Сир Озни се ухили и белезите на бузата му почервеняха.
Пръстите на Церсей нежно ги погалиха.
— Дързък език имате, сир. Ще ме накарате да се забравя отново.
— Чудесно. — Сир Озни хвана ръката й и грубо целуна пръстите й. — Моята сладка кралица.
— Вие сте порочен — прошепна кралицата, — и не сте истински рицар. — Остави се да опипа гърдите й през коприната на роклята. — Достатъчно.
— Не е. Искам ви.
— Имахте ме.
— Само веднъж. — Хвана отново лявата й гърда и я стисна грубо, с което й напомни за Робърт.
— Една хубава нощ за един добър рицар. Направихте ми доблестна услуга и получихте наградата си. — Пръстите й полазиха по връзките му и Церсей го усети как се втвърдява. — Нов ли беше конят, който яздехте вчера сутринта?