— Братко — рече той, стъпил в кипналата бяла пяна, — което е мъртво, никога не може да умре.
— Но се вдига отново, по-крепко и по-силно. — Виктарион смъкна шлема и коленичи. Заливът напълни ботушите му и намокри бричовете му, докато Ерон лееше струя солена вода по лицето му. И заредиха молитвите.
— Къде е нашият брат Вранско око? — попита лорд-капитанът, щом молитвата свърши.
— Негова е голямата златоткана шатра, където глъчта е най-силна. У него кръвта на баща ни се е развалила.
— И на майка ни също. — Нямаше да спомене за братоубийство, тук на това божие място под костите на Нага и Палата на Сивия крал, но не една нощ бе сънувал как набива железен юмрук в ухиленото лице на Юрон и кръвта потича червена и волна. „Не трябва. Заклех се на Бейлон“. — Всички ли дойдоха? — попита святия си брат.
— Всички, които трябва. Капитаните и кралете. — На Железните острови те бяха едно и също, защото всеки капитан бе крал на палубата си й всеки крал трябваше да е капитан. — Решил ли си да поискаш короната на баща ни?
Виктарион си представи, че седи на Престола от Морски камък.
— Ако Удавеният бог го пожелае.
— Вълните ще го рекат — каза Ерон Мокра коса. — Вслушай се във вълните, братко.
— Да. — И се зачуди как ще прозвучи името му, изшепнато от вълните и извикано от капитаните и кралете. „Дадат ли ми чашата, не ще я подмина“.
На брега се беше струпала тълпа, да му пожелаят добро и да подирят благоволението му. Виктарион видя мъже от всеки остров: Блектайд и Тоуни, Оркууд и Каменни дървета, Винч и още много други. Гудбрадър от Стари Уик, Гудбрадър от Голям Уик и Гудбрадър от Оркмонт, дошли бяха всички. И на Код хората бяха тук, макар да ги презираше всеки свестен мъж. Бедните Хъмбъл, пастирите Шефърд, тъкачите Уивър и мрежарите Нетли триеха рамо с мъже от древни и горди домове; дори от най-долните Хъмбъл, чеда на роби и солени жени. Един Волмарк потупа Виктарион по гърба; двама Спар тикнаха мях с вино в ръцете му. Той отпи, отри уста и се остави да го понесат на ръце до огньовете си, та да слуша приказките им за война, за корони и за плячка, и за славата и свободата на неговото владичество.
Вечерта мъжете на Железния флот вдигнаха огромна шатра от корабно платно, за да може Виктарион да угости сто прочути капитани с печени ярета, солена треска и омари. Ерон също дойде. Яде риба и пи вода, а капитаните изгълтаха толкова ейл, колкото да плува в него целият Железен флот. Мнозина му обещаха гласовете си: Фрейлег Силния, Алвин Шарп Умния, Хото Харлоу Гърбавия. Хото му предложи и една от дъщерите си за кралица.
— Нямам късмет с жените — отвърна Виктарион. Първата му жена бе умряла на родилното ложе, като му даде мъртвородена дъщеря. Втората я порази лещенката. А третата…
— Един крал трябва да има наследник — настоя Хото. — Вранско око води трима синове, да ги покаже на кралския събор.
— Копелета и мелези. Колко голяма е тази твоя дъщеря?
— На дванайсет — отвърна Хото. — Хубава и плодовита, наскоро разцъфнала, косата й е с цвета на мед. Гърдите й още са малки, но има здрави бедра. Метнала се е повече на майка си, отколкото на мене.
Виктарион го разбра като намек, че момичето няма гърбица. Но щом се опита да си я представи, видя пред очите си само жената, която беше убил. Плакал беше при всеки удар, а след това я бе отнесъл при скалите да я даде на раците.
— С радост ще видя момичето, щом бъда коронясан — рече той. На повече Хото не можеше и да се надява, тъй че кимна доволно.
На Белор Блектайд беше по-трудно да се угоди. Седеше до лакътя на Виктарион, в туника от агнешка вълна, обшита с черно-зелена катерича козина, с гладко лице и хубав. Плащът му беше самур, закопчан със сребърна седемлъча звезда. Осем години бе преживял като заложник в Староград и се беше върнал поклонник на седемте богове на зелените земи.
— Бейлон беше луд, Ерон е още по-луд, а Юрон е най-лудият от всички — заговори лорд Белор. — А ти, лорд-капитане? Ако ти извикам името, ще сложиш ли край на тази безумна война?
Виктарион се навъси.
— Какво, да склоня глава ли искаш?
— Ако потрябва. Не можем се изправи срещу цял Вестерос. Крал Робърт го доказа, за наша скръб. Бейлон казваше, че е готов да плати желязната цена за свободата, но жените ни изкупиха короните на Бейлон с празни ложета. Майка ми беше една от тях. Старият закон е мъртъв.