— Което е мъртво, не може никога да умре, а се вдига по-здраво и крепко. След сто години ще пеят песен за Бейлон Храбрия.
— Бейлон Създателя на вдовици го наречи. С радост бих заменил неговата свобода за един баща. Имаш ли да ми дадеш един? — След като Виктарион не отвърна, Блектайд изсумтя и се махна.
В шатрата стана горещо и душно. Двама от синовете на Горолд Гудбрадър се сбиха и обърнаха маса; Уил Кроткия загуби бас и трябваше да си изяде богуша; Малкия Ленууд Тоуни засвири на цигулката, а Ромни Тъкача запя „Кървавата чаша“ и „Стоманен дъжд“, стари разбойнически песни. Карл Девицата и Елдред Код заиграха танца на пръстите. Гръмна буен смях, когато един от пръстите на Елдред цопна в чашата с вино на Ралф Куция.
Сред смеещите се имаше и една жена. Виктарион се надигна и я видя до процепа на входа, как изшепна нещо в ухото на Карл Девицата и го разсмя. Беше се надявал, че няма да е толкова глупава да дойде тук, но все едно, гледката го накара да се усмихне.
— Аша! — извика й властно. — Племеннице!
Тя си проправи път до него, стройна и гъвкава във високите си, покрити с петна сол кожени ботуши, зелени вълнени бричове, ватирана кафява туника и кожен полуразвързан елек.
— Чичо. — Аша Грейджой беше висока за жена, но трябваше да се повдигне на пръсти, за да го целуне. — Радвам се да те видя на краличиния си събор.
Краличин събор? — Виктарион се засмя. — Пияна ли си, племеннице? Седни. Не видях „Черен вятър“ на брега.
— Оставих го под замъка на Норн Гудбрадър и яздих дотук. — Седна на едно столче и отпи неканена от виното на Нют Бръснаря. Нют не възрази — отдавна се беше отнесъл пиян. — Кой държи Рова?
— Ралф Кенинг. След като Младия вълк умря, останаха да ни мъчат само блатните дяволи.
— Старките не са единствените северняци. Железният трон е обявил владетеля на Дредфорт за Пазител на Севера.
— Ти ли ще ме учиш на война? Водил съм битки още когато сучеше майчиното си мляко.
— И губеше битки. — Аша пак отпи от виното. Виктарион не обичаше да му напомнят за Белия остров.
— Всеки трябва да загуби битка на младини, за да не загуби война на старини. Не си дошла като претендент, надявам се.
Тя го подразни с усмивка:
— А ако съм?
— Тук има мъже, които те помнят като малко момиченце, да плуваш гола в морето и да си играеш с куклата си.
— Играех си и с брадви.
— Вярно. Но една жена иска съпруг, а не корона. Щом стана крал, ще ти дам някой.
— Колко мил е чичо ми. Дали и аз да не ти намеря някоя хубава жена, като стана кралица?
— Нямам късмет с жени. От колко време си тук?
— Достатъчно, за да видя, че чичо Мокра коса е събудил повече, отколкото е мислил. Дръм е решил да претендира, а Карл Трижди удавения са го чули да разправя, че Марон Волмарк е законният наследник на черното коляно.
— Кралят трябва да е кракен.
— Вранско око е кракен. По-големият брат е преди по-малкия. — Аша се наведе към него. — Но аз съм дете от крал Бейлон, тъй че съм преди двама ви. Чуй ме, чичо…
Но в този миг се възцари тишина. Пеенето заглъхна, Малкия Ленууд Тауни остави цигулката, мъжете извърнаха глави. Дори дрънченето на чинии и ножове стихна.
В шатрата с пиршеството бяха влезли десетина души. Виктарион видя Джон Майр Мършавия, Торволд Кафявия зъб, Лукас Код Левака. Джърмънд Ботли беше скръстил ръце върху позлатената броня, която бе взел от един капитан на Ланистърите по време на първия бунт на Бейлон. До него стоеше Оркууд от Оркмонт. Зад тях бяха Каменната ръка, Квелон Хъмбъл и Червения гребец с огнената му коса на дълги плитки. И Ралф Пастира беше тук, и Ралф от Владетелски пристан, и Карл Ярема.
И Вранското око — Юрон Грейджой.
„Не се е променил — помисли Виктарион, — изглежда същият като в деня, когато ми се присмя и замина“. Юрон бе най-хубавият от синовете на лорд Квелон и трите години изгнание не бяха променили това. Косата му все така беше черна като нощно море, без един бял гребен по него, а лицето му беше гладко и бяло под изрядно подрязаната тъмна брада. Черна кожена ивица закриваше лявото око на Юрон, но дясното беше синьо като лятно небе.
„Смеещото му се око“, помисли Виктарион.
— Вранско око.
— Крал Вранско око, братко. — Юрон се усмихна. Устните му изглеждаха много тъмни на светлината на лампата, подути и синкави.
— Не ще имаме крал преди кралския събор. — Мокра коса стана. — Никой безбожник…