— … не може да седне на Престола от Морски камък, да. — Юрон огледа хората в шатрата. — Напоследък често посядах на Престола от Морски камък. Не забелязах да възразява. — Смеещото му се око блес теше. — Кой знае повече за богове от мен? Конни богове и огнени богове, богове от злато и с очи от драгоценен камък, богове, изваяни от кедрово дърво, и богове, изсечени в планински скали, богове от гол въздух… Всички ги знам. Виждал съм народите им да ги кичат с венци и да проливат кръв на кози, на бикове и деца в тяхно име. И молитвите съм чувал, изричани на сто езика. Изцери ми болния крак, накарай девицата да ме обикне, дари ме със здрав син. Спаси ме, утеши ме, направи ме богат… защити ме! Защити ме от моите врагове, защити ме от мрака, защити ме от раците в корема ми, от коневладелците, от робовладелците, от наемниците на прага ми. Защити ме от „Тишина“. — Юрон се изсмя. — Безбожник ли? Ерон, че аз съм най-набожният мъж, който някога е вдигал платна! Ти служиш на един бог, Мокра коса, но аз съм служил на десет хиляди. От Иб до Асшаи, щом хората видят платната ми, те се молят.
Жрецът вдигна кокалест пръст.
— Молят се на дървета, на златни идоли и на козоглави изчадия. Лъжливи богове…
— Точно така — прекъсна го Юрон. — И за този грях ги избивам всички. Разливам кръвта им над морето и засявам пищящите им жени с моето семе. Малките им богове не могат да ме спрат, така че явно са лъжливи богове. Аз съм по-благочестив от теб, Ерон. Може би ти трябва да коленичиш пред мен за благословия.
При тези негови думи Червения гребец се изсмя гръмко, а другите се присъединиха.
— Глупци! — изръмжа жрецът. — Глупци, роби и слепци, това сте вие. Виждате ли какво стои пред вас?
— Крал — рече Квелон Хъмбъл. Мокра коса се изплю и излезе в нощта.
Щом се махна, смеещото се око на Вранско око се спря на Виктарион.
— Лорд-капитане, нямаш ли думи за поздрав към родния си брат, когото тъй дълго не си виждал? И ти ли, Аша? Как е лейди майка ти?
— Зле — отвърна Аша. — Някой я направи вдовица. Юрон сви рамене.
— Чух, че Бурният бог хвърлил Бейлон на смърт. Кой е този, дето го е убил? Кажи ми името му, племеннице, та да мога лично да отмъстя за смъртта на баща ти.
Аша стана.
— Знаеш името му не по-зле от мен. Три години те нямаше, а „Тишина“ се връща ден след смъртта на милорд баща ми.
— Мене ли обвиняваш? — попита кротко Юрон.
— Трябва ли? — Остротата в гласа й накара Виктарион да се намръщи. Опасно беше да говори така с Вранско око, колкото и весело да блестеше смеещото му се око.
— Аз ли командвам ветровете? — обърна се Вранско око към палетата си.
— Не — каза Оркууд от Оркмонт.
— Никой не командва ветровете — каза Джърмънд Ботли.
— Де да можеше — каза Червения гребец. — Щеше да плаваш, където ти душа поиска, и никой нямаше да те усмири.
— Ето, чухте го от устата на трима храбри мъже — рече Юрон. — „Тишина“ беше в морето, когато умря Бейлон. Ако се съмняваш в думата на чичо си, разрешавам ти да разпиташ екипажа ми.
— Екипаж от неми? Голяма работа ще ми свърши, няма що.
— Мъж ще ти свърши работа на теб. — Юрон се обърна към хората си. — Торволд, не помня, имаше ли жена?
— Само една. — Торволд Кафявия зъб се ухили и показа как е спечелил името си.
— Аз съм неженен — обяви Лукас Код Левака.
— И има защо — каза Аша. — Всички жени те презират, Код. Не ме гледай толкова скръбно. Нали си я имаш лявата шепичка. — Вдигна ръка и показа какво има предвид.
Код изруга. Вранското око сложи ръка на гърдите му.
— Много невъзпитано, Аша. Рани Лукас дълбоко в душата.
— По-трудно щеше да е в пишката. Хвърлям брадва не по-зле от всеки мъж, но при такава малка мишена…
— Момиченцето се забравя — изръмжа Джон Майр Мършавия. — Бейлон я остави да си повярва, че е мъж.
— Твоят баща е направил същата грешка с тебе — не му остана длъжна Аша.
— На мене я дай, Юрон — предложи Червения гребец. — Ще я пердаша, докато задникът й не почервенее като косата ми.
— Ела се опитай де — подкани го Аша. — Да не те наричат после Червения евнух. — В ръката й се озова брадва за мятане. Тя я подхвърли във въздуха и ловко я улови. — Ето го мъжа ми, чичо. Всеки, който ме иска, трябва да се разбере с него.
Виктарион удари с юмрук по масата.