А когато отвориха сандъците на Дръм, капитаните видяха скъперническите дарове, които им беше донесъл. „Никой трон не е бил купуван с бронз“, помисли Мокра коса. И тази истина ясно отекна, когато виковете „Дръм! Дръм! Дънстан крал!“ бързо заглъхнаха.
Ерон усети как се е стегнал на възел стомахът му и му се стори, че вълните затътнаха по-силно. „Време е. Време е Виктарион да заяви правото си“.
— Кой ще е крал над нас? — извика отново жрецът, ала този път гневните му черни очи намериха брат му сред тълпата. — Девет сина се родиха от слабините на Квелон Грейджой. Един беше по-могъщ от всички тях и не позна страх.
Виктарион срещна погледа му и кимна. Капитаните се раздвоиха пред него, щом започна да се изкачва по каменните стъпала.
— Братко, дай ми благословията си — рече той, щом стигна на върха. Коленичи и сведе глава. Ерон отпуши меха и изля струя солена вода на челото му.
— Което е мъртво не може никога да умре — рече жрецът, а Виктарион отвърна:
— … но се вдига отново, по-крепко и по-силно.
Когато Виктарион стана, под него се подредиха поборниците му: Ралф Куция, Червения Ралф Стоунхауз и Нют Бръснаря, все лични воини. Стоунхауз носеше знамето на Грейджой: златния кракен на поле, черно като среднощно море. Като го развя, капитани и крале зареваха името на лорд-капитана. Виктарион изчака да млъкнат и рече:
— Всички ме знаете. Ако искате сладки слова, търсете другаде. Език на певец аз нямам. Имам брадва и имам тези. — Вдигна грамадните си облечени в стомана юмруци да ги видят; Нют Бръснаря им показа брадвата му, страховит къс стомана. — Бях верен брат — продължи Виктарион. — Когато се ожени Бейлон, мен прати в Харлоу да доведа невястата му. Аз водих бойните му кораби в много битки и ни една не загубих. Първия път, когато Бейлон взе короната, мен прати в Ланиспорт да отрежа опашката на лъва. Втория път пак мене прати да одера кожата на Младия вълк, ако нададе вой. Всичко, което ще ви дам, е повече от даровете от Бейлон. Само това имам да ви кажа.
Щом свърши, поборниците му завикаха:
— ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН КРАЛ! — Под тях мъжете му заизсипваха сандъците, порой от сребро, злато и драгоценни камъни, натрупано с грабежи тежко имане. Заблъскаха се капитани, заграбиха с шепи от най-скъпоценните неща и се разкрещяха: — ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН! ВИКТАРИОН КРАЛ! — Ерон следеше Вранско око. „Сега ли ще проговори, или ще остави кралския събор да продължи?“ Оркууд от Оркмонт шепнеше нещо в ухото на Юрон.
Но не Юрон бе този, който сложи край на виковете, беше Аша. Пъхна два пръста в устата си и изсвири, остър пронизителен звук, който проряза глъчта като нож масло.
— Чичо! Чичо!!! — Наведе се, сграбчи от купчината усукан златен наниз и се заизкачва по стъпалата. Нют я хвана за ръката и за миг Ерон се обнадежди, че поборниците на брат му ще я усмирят, но Аша се издърпа от хватката на Бръснаря, каза нещо на Червения Ралф и го принуди да се отдръпне. Щом продължи нагоре, виковете заглъхнаха. Беше дъщерята на Бейлон Грейджой и тълпата бе любопитна да чуе думите й.
— Хубаво е, че си донесъл такива дарове на краличиния ми събор, чичо — заговори тя високо. — Но нямаше нужда да обличаш толкова броня. Обещавам, че няма да те нараня. — Аша се обърна към капита ните. — Няма по-храбър мъж от моя чичо, нито по-силен или по-свиреп в битки. И може да брои до десет, като всеки друг, с очите си съм го виждала… макар че когато потрябва да ги докара до двайсет, си събува ботушите. — Това ги разсмя. — Но си няма синове, уви. Жените му все умират. Вранско око е по-стар и има повече право…
— Има, я! — ревна отдолу Червения гребец.
— Да, но моето право е и над неговото. — Аша игриво нагласи наниза на главата си и златото блеона над черната й коса. — Брат на Бейлон не може да е пред син на Бейлон!
— Синовете на Бейлон са мъртви — извика Ралф Куция. — Тук виждам само дъщеричката на Бейлон!
— Дъщеричка? — Аша бръкна под кожения си елек. — Охо! Какво е това? Да ви го покажа ли? Някои от вас не са го виждали, откакто са ви отбили. — Мъжете се разсмяха отново. — Цици на крал са нещо ужасно, така казва една песен. Да, Ралф, жена съм… макар и не бабичка като теб. Ралф Куция… май трябваше да е Ралф Мекия? — Аша извади кама между гърдите си. — И майка съм също, а това тук ми е сукалчето! — Вдигна я високо. — А, ето ги и поборниците ми. — Минаха покрай тримата на Виктарион и застанаха под нея: Карл Девицата, Тристифер Ботли и рицарят сир Харас Харлоу, чийто меч Сум рак бе също толкова легендарен като Червен дъжд на Дънстан Дръм. — Чичо ми каза, че го знаете. И мене ме знаете…