— Знам за войната не по-малко от тебе, Вранско око — каза Аша. — Егон Таргариен е завладял Вестерос с дракони.
— Ние — също — закани се Юрон Грейджой. — Рога, който чухте, го намерих сред димящите руини на някогашната Валирия, където никой не е посмявал да стъпи… освен мен. Чухте неговия зов и усетихте силата му. Това е драконов рог, обкован с червено злато и валирианска стомана, натежала от магии. Древните господари на дракони са надували някога такива рогове, преди да ги погълне Ориста. С този рог, железнородени, мога дракони да подчиня на волята си.
Аша се изсмя.
— Рог, с който да подчиниш кози, щеше да ти е повече от полза, Вранско око. Няма вече дракони.
— Отново грешиш, момиче. Три са, и знам къде да ги намеря. Това, разбира се, заслужава една корона от плавей.
— ЮРОН — извика Лукас Код Левака.
— ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН! — ревна Червения гребец. Немите и мелезите от „Тишина“ обърнаха сандъците на Вранско око и изсипаха даровете му пред капитани и крале. И жрецът чу вика на Хото Харлоу, докато пълнеше шепите си със злато. Горолд Гудбрадър също извика, а след него Ерик Трошача на наковални.
— ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! — Викът се усили и се превърна в рев. — ЮРОН! ЮРОН! ВРАНСКО ОКО! ЮРОН КРАЛ! — Затъркаля се нагоре по хълма на Нага като Бурния бог, затрещял с облаците. — ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН! ЮРОН!
Дори един жрец може да изпита съмнение. Дори един пророк може да познае ужас. Ерон Мокра коса бръкна дълбоко в себе си да подири своя бог и откри само тишина. Хиляди гласове ревяха името на брат му, а той чуваше само писъка на ръждясала желязна панта.
Бриен
На изток от Девиче езеро се заиздигаха диви хълмове, а боровете се сгъстиха като сиво-зелено войнство.
Дик Чевръстия каза, че пътят бил най-кратък и лек покрай брега, тъй че рядко губеха залива от поглед. Градчетата и селата ставаха все по-малки и по-нарядко. На свечеряване спираха в някой хан. Краб делеше общо легло с други пътници, а Бриен взимаше стая за нея и Подрик.
— По-евтино ще излезе, ако всички легнем в едно легло, милейди — току повтаряше Дик Чевръстия. — Можете да сложите меча си между двама ни. Дик Краб е безобиден човек. Почтен е като рицар и честен, колкото е дълъг денят.
— Дните се скъсяват — изтъкна Бриен.
— Е, може и тъй да е. Ако не ми вярвате за в леглото, може на пода да се свия, милейди.
— Не на моя под.
— Ама вие май хич не ми вярвате.
— Доверието се печели. Като златото.
— Както кажете, милейди. Но по на север, като свърши пътят, тогаз ще трябва да ми се доверите. Ако поискам да ви взема златото с върха на меча, кой ще ме спре?
— Ти нямаш меч. Аз имам.
Тръшна вратата между двамата и остана вслушана, докато не се увери, че се е махнал. Колкото и да беше чевръст, Дик Краб не можеше да се мери с Джайм Ланистър, нито с Лудата мишка, нито дори с Хъмфри Уагстаф. Беше мършав и недохранен, единственото му снаряжение беше един очукан и покрит с ръжда шлем. Вместо меч носеше стара нащърбена кама. Докато беше будна, нямаше да представлява опасност за нея.
— Подрик — рече тя, — скоро вече няма да има ханове да ни подслонят. На водача ни не вярвам. Когато си направим бивак, ще можеш ли да ме пазиш, докато спя?
— Да стоя буден ли, милейди? Сир? — Момчето помисли. — Имам меч. Ако Краб се опита да ви посегне, мога да го убия.
— Не — каза тя строго. — Няма дори да се опитваш да се биеш с него. Искам само да го следиш, докато спя, и да ме събудиш, ако направи нещо подозрително. Бързо се будя, ще видиш.
Краб си показа истинския нрав още на другия ден, когато спряха да напоят конете. Бриен отиде в храсталаците и докато клечеше, чу Подрик да казва:
— Ей, какво правиш? Я се махай оттам!
Щом си свърши работата, тя нахлузи бричовете, върна се на пътя и видя, че Дик Чевръстия изтупва брашно от пръстите си.
— В дисагите ми дракони няма да намериш — каза му. — Държа ги по себе си. — Една част бяха в кесията на колана й, другото го криеше в двата джоба, пришити от вътрешната страна на дрехите. Дебелата кесия, която държеше в дисагите, беше пълна с медни петаци, сребърни грошове и звезди… и ситно бяло брашно, да я направи още по-дебела. Брашното беше купила от готвача на „Седемте меча“ на заранта, когато тръгна от Дъскъндейл.