Движението по пътя на североизток все повече оредяваше и вече не можеше да се намерят ханове. Пътят всъщност вече не беше и път, а обрасла с бурени пътека. Нощуваха в едно рибарско селце. Бриен плати на селяците няколко медника да им позволят да спят в един плевник. Качи се с Подрик на листницата и издърпа стълбата.
— Оставите ли ме долу сам, току-виж съм ви откраднал скапаните коне — викна Краб. — Я по-добре пуснете стълбата и за мене, милейди. — Тя не отговори и той продължи: — Ще завали тая нощ. Студен силен дъжд. И к’во, вие с Под ще си спите горе на сухо и топло, а горкият стар Дик да трепери долу самичък. — Заклати глава и замърмори, докато си постилаше върху купчина сено. — Ей, не бях виждал такава недоверчива девица като вас.
Бриен се сви под наметалото си, Подрик се прозяваше до нея. „Не винаги съм била толкова недоверчива — можеше да извика на Краб. — Като малко момиче вярвах, че всички мъже са благородни като баща ми“. Дори мъжете, които й говореха колко хубаво момиче била, колко висока, прелестна и умна, колко изящно танцувала. Септа Роел й беше смъкнала пердето от очите.
— Говорят тези неща само за да спечелят благоволението на баща ти — така й каза. — Истината ще намериш в огледалото си, не на мъжките езици. — Урокът беше жесток и тя плака дълго, но й свърши добра работа, когато при Харънхъл сир Хюл и другите си завъртяха играта. „Една девица трябва да е недоверчива в този свят, иначе няма да остане задълго девица“, мислеше си.
Заваля.
В турнирния сблъсък при Горчив мост Бриен беше издирила и скъса от бой един по един ухажорите си — Фароу, Амброуз и Рунтавия, Марк Мюлендор, Реймънд Нейланд и Уил Щърка. Хари Сойър го събори от коня и счупи шлема на Робин Потър, и му остави грозен белег. А щом падна и последният от тях, Майката й поднесе самия Конингтън. Този път сир Ронет държеше меч, не роза. Всеки удар, който му нанасяше, бе по-сладък от целувка. За нея поне.
Него ден Лорас Тирел се оказа последният, озовал се срещу гнева й. Той изобщо не я беше ухажвал, едва ли изобщо я беше и поглеждал дори, но в този ден носеше три златни рози на щита си, а Бриен мразеше розите и това й вдъхна още повече ярост и сила. Заспа, сънувайки боя с него. И сир Джайм, как стяга многоцветния плащ на раменете й.
На заранта все още валеше. Докато закусваха, Дик Чевръстия предложи да изчакат да спре.
— Кога ще е това? Утре? След две седмици? Когато се върне лятото? Не. Имаме си наметала и ни чакат левги езда.
Валя през целия ден, Тясната диря на пътя, която следваха, скоро стана на кал под конските копита. Малкото дървета наоколо бяха голи, непрестанният дъжд бе превърнал опадалите листа в мокър кафяв килим. Въпреки подплатата от катерича кожа наметалото на Дик също беше подгизнало и като го гледаше колко трепери, Бриен за миг изпита жалост. „Недохранен е, ясно“. Зачуди се дали наистина има контрабандистки залив или срутен замък, наречен Шепотите. Гладните бяха способни на отчаяни ходове. Всичко това можеше да се окаже измислица, само колкото да я подлъже.
Ромонът на дъжда сякаш бе единственият звук на света. Дик Чевръстия упорито яздеше напред. Беше се свил над седлото, сякаш така можеше да се опази сух. Нямаше никакво село, дърветата, които да ги заслонят, също свършиха и трябваше да вдигнат бивака си между някакви скали на петдесетина разтега от линията на прилива. Скалите поне щяха да ги защитят от вятъра.
— Няма да е зле тая нощ да се пазим, милейди — каза Крас, докато се мъчеше да запали огъня: беше събрал сухи съчки. — На такова място може да се въдят млящери.
— Какво? — Бриен го изгледа подозрително.
— Млящери — повтори с наслаждение Дик Чевръстия. — Чудовища. Приличат на хора, само че главите им са много големи и имат люспи там, където му е косата на човек. Бели са като рибешки корем с паяжини между пръстите — ципи де. Винаги са мокри и миришат на риба, с издути устни и зелени зъби, остри като игли. Разправят, че Първите хора отдавна ги били избили, ама не е вярно. Идат нощем да крадат лоши дечица, и като стъпват с ципестите си крака, се чува мляс, мляс. Момичетата ги държат за приплод, но момчетата ги ядат с острите си зелени зъби. — Погледна ухилено към Подрик. — Ще те изядат, момче. Ще те изядат суров.