— Хрътката ти трябва тогаз — каза Тимеон. — Ама и той не е тук. Само ние сме.
— Сандор Клегейн? Какво искаш да кажеш?
— Той е спипал момичето на Старк. Както чух, била тръгнала за Речен пад и той я отвлякъл. Проклетото му псе.
„Речен пад — помисли Бриен. — Отивала е за Речен пад. При роднините си“.
— Откъде знаеш?
— Чух го от един от бандата на Берик. Господаря на мълнията също я търси. Разпратил си е хората по Тризъбеца да душат за нея. Случайно срещнахме трима от тях след Харънхъл и им го измъкнахме, преди да умрат.
— Може да е излъгал.
— Може, ама не е. После чухме как Хрътката претрепал трима от хората на брат му в един хан на кръстопътя. Момичето било с него. Ханджията се закле, преди Рордж да го убие, и курвите казаха същото. Ама грозна пасмина бяха, да знаеш. Е, не толкова грозни като тебе, но…
„Опитва се да ме разсее — помисли Бриен. — Да ми приспи ума с гласа си“. Пъг бавно се приближаваше. Шагуел направи още един скок към нея. Тя отстъпи назад. „Ще ме бутнат в пропастта, ако им позволя“.
— Не се приближавайте — предупреди ги.
— Мисля да ти го нашибам в носа, пачавро — заяви Шагуел. — Ще ти хареса, нали?
— Понеже курът му е малък — обясни Тимеон. — Хвърли го тоя хубав меч и може да го дадем по-нежно с тебе. Трябва ни злато да платим на проклетите контрабандисти, нищо повече.
— И ако ви дам злато, ще ни пуснете ли?
— Ами да. — Тимеон се ухили. — Като се начукаш с трима ни, и готово. Ще ти платим като на свястна курва. По един сребърник на тек. Иначе така и така ще ти вземем златото и ще те наебем, и ще направим с теб каквото Планината направи с лорд Варго. Какво избираш?
— Това. — Бриен се хвърли към Пъг.
Той вдигна счупения меч да си предпази лицето, но докато го вдигаше, тя замахна отдолу. Клетвопазител сряза кожа, вълна и мускул — и бедрото на наемника. Пъг посече дивашки, докато падаше, и счупеният му меч остърга ризницата й. Бриен заби своя в гърлото му, завъртя острието, измъкна го и се дръпна тъкмо когато копието на Тимеон изсвистя покрай лицето й. „Не трепнах — помисли, когато кръвта потече по бузата й. — Видя ли, сир Гудвин? Не трепнах“. Почти не усети раната.
— Твой ред е — подкани Тимеон, докато дорнецът вдигаше второ копие, по-късо и по-дебело от първото. — Хвърляй.
— Ха, че да ми се дръпнеш и да ме нападнеш, а? И да умра като Пъг. Не. Дръж я, Шаги.
— Ти я дръж — отвърна Шагуел. — Видя ли какво направи с Пъг? Побъркала се е от лунна кръв. — Шутът беше зад нея, Тимеон — пред нея. Както и да се обърнеше, единият щеше да й е в гръб.
— Дръж я и можеш да начукаш трупа й — викна Тимеон.
— [???], любима! — Боздуганът се завъртя.
„Единия избери — каза си Бриен. — Избери единия и го убий бързо“. После, сякаш отникъде, изхвърча камък и удари Шагуел в главата. Бриен не се поколеба. Полетя към Тимеон.
Беше по-добър от Пъг, но имаше само едно късо копие, а тя — меч от валирианска стомана. Клетвопазител сякаш оживя в ръцете й. Не помнеше да е била някога толкова бърза. Острието стана на сива мъгла. Тимеон я прободе в рамото, но тя му отпра ухото и половината буза, отсече острието на копието и заби цяла стъпка сребриста стомана в корема му през плетената ризница.
Тимеон още се мъчеше да се надигне, когато тя изтръгна острието от него и червата му се изсипаха, червени от кръв. Извади й обаче кама, тъй че се наложи да му отсече и ръката. „Това ти е за Джайм“.
— Майчице милостива — изохка дорнецът, кръв блъвна от устата му и рукна от отсечената китка. — Довърши ме. Върни ме в Дорн, кучко проклета!
Тя го направи.
Обърна се. Шагуел беше на колене, замаян, ръката му шареше за боздугана. Успя да се изправи, олюля се — и втори камък се натресе в слепоочието му. Подрик се беше покатерил на срутената стена и стоеше настръхнал сред червения бръшлян, с нов камък в ръката.
— Казах ти, че мога да се бия! — извика й. Шагуел запълзя назад и ревна:
— Предавам се! Недей да убиваш миличкия Шаги. Виж колко съм смешен, не бива да умра!
— Не си по-добър от другите. Крал си, насилвал си и си убивал.
— [???], да, да, няма да отричам… ама съм смешен. Карам мъжете да се смеят.
— И жените да плачат.
— Аз ли съм виновен? Жените нямат чувство за хумор.
Бриен отпусна Клетвопазител.
— Копай гроб. Тук, под язовото дърво. — Посочи с върха на меча.