Выбрать главу

— Избягал е — отвърна сир Арис. — Церсей предлага лордски владения и титла на онзи, който й донесе главата му. — В едно от задните вътрешни дворчета, полузаровено от подвижните пясъци, я притисна до една колона да я целуне и ръката му стисна гърдата й. Целува я дълго и силно и щеше да вдигне полите й, но Ариан се отскубна със смях.

— Виждам, че правенето на кралици ви възбужда, но нямаме време за това. По-късно, обещавам ви. — Погали го по бузата. — Имаше ли някакви проблеми?

— Само Тристейн. Искаше да седи до леглото на Мирцела и да си играе с нея на киваси.

— Той имаше червени петна още на четири години. Човек може да ги хване само веднъж. Трябвало е да кажеш, че Мирцела страда от сива люспа, това щеше да го държи настрана.

— Момчето — може би, но не и майстера на баща ти.

— Калеот? Той опита ли се да я види?

— Не, след като описах червените петна по лицето й. Каза, че нищо не може да се направи, докато болестта не мине сама, и ми даде гърненце с мехлем да облекчи сърбежа й.

До десет години никой не можеше да умре от червени петна, но за възрастни болестта можеше да е смъртоносна, а майстер Калеот не беше я преболедувал като дете. Ариан го беше научила, когато самата тя боледува от червените петна, на осем.

— Добре. А слугинята й? Убедителна ли е?

— От разстояние. Дяволчето я е избрал за тази цел, от много момичета с благородно потекло. Мирцела й помогна да си накъдри косата и нарисува червените петна по лицето й. Те са далечни роднини. Ланиспорт гъмжи от Ланиси, Ланети, Лантели и по-дребни Ланистъри, и половината от тях са русокоси. Облечена в нощния халатна Мирцела и с мехлема на майстера намазан по лицето… дори мен можеше да заблуди на смътна светлина. Доста по-трудно беше да намеря мъж на моето място. Дейк е най-близо до мен на ръст, но е дебел, затова облякох Ролдър в бронята си и му казах да не си вдига забралото. С половин педя е по-нисък от мен, но може би никой няма да забележи, след като не стоя до него. Все едно, той ще пази покоите на Мирцела.

— Трябват ни само няколко дни. Дотогава Мирцела ще е далече от обсега на баща ми.

— Къде? — Придърпа я към себе си и зарови нос в шията й. — Време е да ми кажеш останалата част от плана, не мислиш ли?

Тя се засмя и го избута.

— Не. Време е да тръгваме.

Ариан и сир Арис поведоха, Мирцела яздеше между тях на пъргава кобилка. Плътно зад тях бе Гарин със Силва Пъстрата, а двамата дорнски рицари поеха тила. „Седмина сме“ — осъзна Ариан. Не беше помисляла за това досега, но й се стори добра поличба. „Седмина ездачи, поели своя път към славата. Някой ден певците ще ни направят безсмъртни“. Дрей бе поискал групата да е по-голяма, но това само щеше да привлече нежелано внимание, а всеки човек в повече удвояваше риска от предателство. „На това поне ме научи баща ми, ако не на друго“. Дори като по-млад и по-силен, Доран Мартел беше предпазлив и залагаше много на мълчанието и на тайните. „Време му е да смъкне бремето от плещите си. Но няма да търпя никакво незачитане на честта и на личността му“. Щеше да го върне във Водните градини. Да изживее колкото години му оставаха, заобиколен от смеещи се дечица и миризма на лимони и портокали. „Да, а Куентин може да му прави компания. Щом сложа короната на главата на Мирцела и освободя Пясъчните змии, цял Дорн ще се стече под знамената ми“. Ирънууд можеше да застанат зад Куентин, но сами нямаше да представляват заплаха. Минеха ли на страната на Томен и Ланистърите, щеше да накара Тъмна звезда да ги унищожи до корен и до последния клон.

— Уморих се — оплака се Мирцела след няколко часа. — Много ли е далече още? Къде отиваме?

— Принцеса Ариан води ваше величество на едно място, където ще сте в безопасност — увери я сир Арис.

— Пътуването е дълго — каза Ариан, — но ще стане по-леко, щом стигнем Зелена кръв. Там ще ни посрещнат хората на Гарин, сираците на реката. Живеят на лодки, карат ги с прътове по Зелена река и притоците й, ловят риба, берат плодове, вършат всяка работа, която трябва да се свърши.

— Аха — подхвана весело Гарин. — Пеем, свирим и танцуваме, и знаем много и много церове. Майка ми е най-добрата акушерка във Вестерос, а баща ми може да лекува кокоши трън.