— Колко години имаш ти!
Бездомничето показа десет пръста. После още десет, и още веднъж. После шест. Лицето й остана гладко като кротка вода. „Не може да е на трийсет и шест — помисли Аря. — Тя е малко момиче“.
— Лъжеш.
Бездомничето поклати глава и отново й показа десет и десет и десет и шест. Каза думите за трийсет и шест и накара Аря също да ги каже.
На другия ден тя сподели с милия човек какво твърдеше бездомничето.
— Не лъже — засмя се жрецът. — Тази, която ти наричаш бездомниче, е голяма жена, прекарала живота си в служба на Онзи с многото лица. Дала Му е всичко, което е била, всичко, което е могла да бъде, всичките животи, които е носела в себе си.
Аря прехапа устна.
— И аз ли ще съм като нея?
— Не. Освен ако не го пожелаеш. Отровите са я направили това, което изглежда.
„Отровите“. Тогава разбра. Всяка вечер след молитва бездомничето изливаше малък каменен съд във водите на черното езерце.
Бездомничето и милият човек не бяха единствените слуги на Многоликия бог. И други навестяваха от време на време Къщата на Бялото и Черното. Дебелака имаше зли черни очи, крив нос и широка уста, пълна с жълти зъби. Строго лице никога не се усмихваше; очите му бяха светли, устните — пълни и тъмни. Чаровния имаше брада с различен цвят всеки път, когато го видеше, но винаги беше безупречно чаровен. Тези тримата идваха най-често, но имаше и други: Кривогледия, Господарчето, Прегладнелия. Веднъж Дебелака и Кривогледия дойдоха заедно. Умма прати Аря да им сипе.
— Когато не сипваш, трябва да стоиш неподвижно, все едно че си изваяна от камък — каза й милият човек. — Можеш ли да го направиш?
— Да.
„Преди да се научиш да се движиш, трябва да се научиш на неподвижност“, беше я поучавал Сирио Форел преди много време в Кралски чертог и тя се беше научила. В Харънхъл беше служила като виночерпец на Рууз Болтън, а той можеше жив да те одере, ако му разлееш виното.
— Добре — каза милият човек. — Най-добре би било да си сляпа и глуха също така. Може да чуеш най-различни неща, но трябва да ги оставиш да влязат през едното ухо и да излязат през другото. Не слушай.
В онази нощ Аря чу много и много, но повечето беше на речта на Браавос и едва разбираше по една дума от десет. „Неподвижна като камък“, повтаряше си. Най-трудното беше да се пребори с прозявката. Преди да свърши нощта, умът й се беше зареял. Стоеше с гарафата вино в ръце и сънуваше, че е вълк, тича на воля през огрения от луната лес и голямата глутница вие по петите й.
— Всичките тези мъже жреци ли са? — попита тя на заранта милия човек. — Лицата им истинските ли са?
Ти какво мислиш, дете? Мислеше си, че не са.
Джакен Х’гхар също ли е жрец? Той ще се върне ли в Браавос?
Кой? — попита той, самата невинност.
Джакен Х’гхар. Той ми даде желязната монета.
— Не познавам никого с това име, дете.
— Аз го попитах как е променил лицето си, а той ми каза, че не било по-трудно, отколкото да си вземеш ново име, стига да знаеш начина.
— Тъй ли?
— Ти ще ми покажеш ли как да променям лицето си?
— Стига да искаш. — Хвана я за брадичката и вдигна главата й. — Издуй си бузите и се изплези.
Аря си изду бузите и се изплези.
— Ето. Лицето ти се промени.
— Нямах предвид това. Джакен използваше магия.
— Всяка магия има цена, дете. Години в молитви, жертви и усърдие са нужни, за да постигнеш истинско чародейство.
— Години?! — възкликна тя отчаяно.
— Ако беше лесно, щяха да го правят всички. Трябва да се научиш да вървиш, преди да затичаш. Но защо да използваш заклинания, щом шутовските хитрини ще свършат работа?
— Аз и шутовски хитрини не знам.
— Тогава се упражнявай в правене на лица. Под кожата ти има мускули. Научи се да ги използваш. Това е твоето лице. Твоите страни, твоите устни, твоите уши. Усмивките и мръщенията не трябва да те спохождат като внезапни бури. Усмивката трябва да е слуга и да идва само когато ти я повикаш. Научи се да управляваш лицето си.
— Покажи ми как.
— Издуй си бузките. — Тя го послуша. — Повдигни си веждите. Не така, по-високо. — Тя и това направи. — Добре. Виж колко дълго можеш да го задържиш така. Няма да е много. Утре го опитай пак. Долу в складовете ще намериш мирско огледало. Упражнявай се пред него по час всеки ден. Очи, вежди, бузи, уши, устни, научи се да управляваш всичките. — Хвана я за брадичката. — Коя си ти?