— Отоците и насинените устни са си част от рицарството.
— Започвам да разбирам защо брат ви е сакат. — С удоволствие забеляза, че това заличи усмивката от красивото му лице. — Вероятно моят брат не е успял да ви обясни добре какви са задълженията ви, сир. Вие сте тук, за да пазите моя син от враговете му. Обучението му в рицарство е в прерогативите на учителя по оръжия.
— Червената цитадела не е имала майстор по оръжия, откакто беше убит Арон Сантагар — отвърна сир Лорас с нотка на укор. — Негово величество е почти на девет и е жаден да се учи. На неговата възраст би трябвало да е скуайър. Някой трябва да го научи.
„Някой ще го научи, но няма да си ти“.
— А вие при кого бяхте скуайър, сир? — попита го мило. — При лорд Ренли, нали?
— Имах тази чест.
— Да, така си и мислех. — Церсей беше виждала колко здрави стават често „връзките“ между скуайъри и рицарите, на които служат. Рицарят на цветята не беше от породата мъже, на които е редно да подражава което и да било момче. — Проявила съм небрежност. При цяла държава за управляване, война за водене и баща за оплакване, кой знае как съм пренебрегнала съдбоносния проблем с назначаването на нов учител по оръжия. Веднага ще поправя грешката си.
Сир Лорас избута с ръка кафявата къдрица, паднала на челото му.
— Ваше величество няма да намери мъж и наполовина по-добър от мен с меча и пиката.
„Ах, колко сме скромни“.
— Томен е вашият крал, а не ваш скуайър. Задължението ви е да го пазите и да умрете за него, ако се наложи. Нищо повече.
Остави го при подвижния мост, изпънат над сухия ров с настръхналите долу железни шипове, и влезе в Стегата на Мегор. „Откъде да намеря учител по оръжия?“, мислеше, докато се изкачваше към покоите си. След като бе отказала на сир Лорас, не смееше да се обърне към никой друг рицар от Кралската гвардия. Щеше да е само сол в раната и със сигурност щеше да разгневи Планински рай. „Сир Талад? Сир Дермът? Все някой трябва да има“. Томен започваше да се привързва към новия си заклет щит, но Озни се оказваше далеч по-неспособен, отколкото се беше надявала, по проблема с „девицата“ Марджери, а за брат му Осфрид си беше наумила по-различна длъжност. Колко жалко, че Хрътката го беше хванал бясът. Томен винаги се беше плашил от грубия глас и изгореното лице на Сандор Клегейн, а суровото презрение на Клегейн щеше да е великолепна противоотрова срещу престорената вежливост на Лорас Тирел.
„Арон Сантагар беше от Дорн — спомни си Церсей. — Мога да поискам от Дорн“. Столетия на кръв и войни разделяха Слънчево копие и Планински рай. „Да, един дорнец би могъл великолепно да отговори на нуждите ми. В Дорн би трябвало да се намерят добри мечове“.
Завари лорд Кибърн да чете, седнал до прозореца.
— Ако благоволи ваше величество, имам донесения.
— Нови заговори и предателства ли? — попита Церсей. — Имах дълъг и уморителен ден. Кажете ми накратко.
Той се усмихна съчувствено.
— Както желаете. Говори се, че архонтът на Тирош е предложил условия на Лис да сложат край на търговската си война. Имаше слухове, че Мир се кани да се включи във войната на тирошка страна, но без Златната дружина мирците не вярват, че ще…
— Не ме интересува какво вярват мирците. — Свободните градове открай време непрекъснато се биеха помежду си. Безкрайните им предателства и съюзи не означаваха за Вестерос почти нищо. — Имате ли по-важни новини?
— Робското въстание в Астапор е стигнало до Мийрийн, изглежда. Моряци от десетина кораби говорят за дракони…
— Харпии. В Мийрийн са харпии. — Помнеше го отнякъде. Мийрийн беше на края на света, далече на изток от Валирия. — Да си се оправят с робските въстания. Защо трябва да ме интересува? Във Вестерос не държим роби. Това ли е всичко, което имате за мен?
— Има новини от Дорн, които може да се окажат по-интересни за ваше величество. Принц Доран е затворил сир Демън Пясък, копеле, който някога беше скуайър при Червената пепелянка.
— Спомням си го. — Сир Демън беше един от дорнските рицари, придружили принц Оберин до Кралски чертог. — Какво е направил пък той?
— Настоял е да бъдат освободени дъщерите на принц Оберин.
— Което доказва, че е глупак.
— Освен това — продължи лорд Кибърн — дъщерята на Рицаря на Пъстри лес съвсем неочаквано е била сгодена за лорд Естермонт, както съобщават приятелите ни в Дорн. Същата нощ е била пратена в Зелен камък и казват, че двамата с Естермонт вече са венчани.