— Някое копеле в корема й би обяснило това. — Церсей се заигра с кичур от косата си. — На колко е свенливата невяста?
— Двайсет и три, ваше величество. Докато лорд Естермонт…
— … трябва да е на седемдесет. Това го знам. — Естермонт й се падаха съребрени родственици чрез Робърт, чийто баща беше взел една от тях за жена в пристъп на похот или на лудост. Когато Церсей се омъжи за краля, лейди майката на Робърт отдавна беше умряла, макар че двамата й братя бяха дошли на сватбата и се бяха задържали половин година. По-късно Робърт настоя да им върнат акта на уважение с гостуване в Естермонт, малък планински остров край нос Гняв. Влажните и окаяни две седмици, които Церсей изтърпя в Зелен камък, седалището на дома Естермонт, бяха най-дългите в младия й живот. Джайм кръсти замъка „Зелено говно“ още щом го видя и скоро Церсей също взе да го нарича така. Иначе дните й минаваха в гледане как царственият й съпруг ловува със соколи, носи дивеч, пие с чичовците си и скъсва от бой разни братовчеди в учебния двор на Зелено говно.
Имало беше и една братовчедка също, трътлеста дребна вдовица с големи като дини гърди, чийто съпруг и баща бяха загинали при Бурен край по време на обсадата. „Баща й беше добър с мен — каза й Робърт. — Играехме си често като малки“. Много скоро започна отново да си играе с нея. Щом Церсей затвореше очи, кралят се измъкваше, за да теши самотното същество. Една нощ бе накарала Джайм да го проследи, за да потвърди подозренията й. Когато се върна, брат й я попита иска ли Робърт мъртъв. „Не — беше му отвърнала, — искам го рогат“. Доставяше й удоволствие да си мисли, че същата нощ бе заченат Джофри.
— Елдон Естермонт е взел за своя жена петдесет години по-малка от него — отвърна тя на Кибърн. — Защо трябва да ме интересува това?
Той сви рамене.
— Не казвам, че трябва… но Демън Пясък и това момиче на Сантагар бяха близки с дъщерята на самия принц Доран, Ариан, или така поне ни уверяват приятелите в Дорн. Вероятно не означава нищо особено, но помислих, че ваше величество трябва да го знае.
— Вече го знам. — Губеше търпение. — Друго имате ли?
— Още нещо. Дреболия. — Усмихна й се извинително и й разказ за някакво куклено представление, станало напоследък популярно сред простолюдието; куклено представление, в което кралството на животните се управлявало от глутница горделиви лъвове. — В хода на тази предателска история куклените лъвове стават все по-алчни и нагли и започват да поглъщат собствените си поданици. Когато благородният елен възрази, лъвовете изяждат и него и реват, че е тяхно право, понеже са най-могъщите сред животните.
— И това ли е краят? — развеселена попита Церсей. Погледната под верния ъгъл, с поуката си баснята можеше да се окаже достойна за поздравление.
— Не, ваше величество. В края един дракон се измътва от яйце и изяждат всички лъвове.
Краят превръщаше кукленото представление от обикновена дързост в измяна.
— Безмозъчни глупци. Само кретени биха заложили главите си на един дървен дракон. — Церсей помисли за миг. — Пратете някои от слухарите си на тези представления и си запишете кой присъства. Ако има по-изтъкнати хора, бих искала да знам имената им.
— Какво ще се прави с тях, ако ми позволите дързостта?
— Всички по-състоятелни ще бъдат глобени. Половината им имущество би било достатъчно суров урок и ще попълни хазната ни, без да ги разори съвсем. Бедните, които не могат да платят, може да загубят око заради гледането. За кукловодите — брадвата.
— Четирима са. Може би ваше величество ще ми позволи да задържа двама за целите си. Една жена ще е особено…
— Дадох ви Сенел — прекъсна го рязко кралицата.
— Уви. Горкото момиче е твърде… изтощено.
Церсей не обичаше да мисли за това. Момичето беше дошло с нея, без да подозира, мислеше, че ще налива вино. Дори когато Кибърн стегна веригата на китката й, като че ли не разбра. Още й призляваше от спомена. „Килиите бяха жестоко студени. Дори факлите трепереха. И онова мръсно нещо, което пищеше в тъмното…“
— Да, можете да вземете жена. Две, ако желаете. Но първо ще получа имената.
— Както заповядате. — Кибърн се оттегли.
Слънцето вече залязваше. Доркас й беше приготвила банята. Кралицата се отпусна с наслада в топлата вода и тъкмо обмисляше какво да каже на гостите си на вечерята, когато Джайм безцеремонно нахлу през вратата и се разпореди Джослин и Доркас да излязат. Съвсем не изглеждаше безукорно и лъхаше на конска пот. Водеше Томен.