— Мила сестро, кралят държи да поговори с вас.
Златните къдрици на Церсей плуваха над водата във ваната. Стаята бе замъглена от пара.
— Томен? — попита тя с опасно тих глас. — Сега пък какво има? Момчето познаваше този тон. Дръпна се плахо назад.
— Негово величество иска за утре белия си жребец — каза Джайм. — За урока по дуел.
Тя се надигна във ваната.
— Никакъв урок няма да има.
— Ще има. — Томен наду устни. — Трябва да яздя всеки ден.
— И ще го правиш — заяви кралицата, — след като намеря подходящ учител за тренировките ти.
— Не искам подходящ учител. Искам сир Лорас.
— Много надценяваш този младеж. Знам, малката ти женичка е напълнила главата ти с глупави представи за силата му, но Озмунд Черно котле е три пъти повече рицар от Лорас.
Джайм се изсмя.
— Хайде сега пък и Озмунд Черно котле.
Идваше й да го удуши. „Може би трябва да заповядам на сир Лорас да се остави сир Озмунд да го събори от коня“. Това сигурно щеше да разсее мъглата от очите на Томен. „Осолиш ли охлюва и посрамиш ли героя, и двамата се смаляват тутакси“.
— Ще поискам дорнски рицар, който да те обучава. Дорнците са най-добрите в турнирните двубои в цялото кралство.
— Не са — опъна се Томен. — Все едно, не искам никакъв глупав дорнски рицар, искам сир Лорас. Аз заповядвам.
Джайм се засмя. „С нищо не помага. Да не си мисли, че е много забавно?“ Кралицата плесна ядосано по водата.
— Пейт ли да повикам да доведат? Не заповядваш на мен. Аз съм майка ти.
— Да, но аз съм кралят. Марджери казва, че всеки трябва да прави каквото каже кралят. Искам утре белия си кон оседлан, за да може сир Лорас да ме учи да се бия. И искам и котенце, и не искам да ям цвекло. — Томен скръсти ръце.
Джайм продължаваше да се смее. Кралицата го пренебрегна.
— Томен, ела тука. — Той се запъна и тя въздъхна. — Страх ли те е? Един крал не бива да показва страх. — Момчето се приближи до ваната, свело очи. Тя се пресегна и го погали по златните къдрици. — Крал или не, ти си още малко момче. Докато навършиш пълнолетие, управлявам аз. Ще се научиш да се биеш, обещавам ти. Но не от Лорас. Рицарите на Кралската гвардия имат по-важни задължения от това да си играят с дете. Попитай лорд-командира. Не е ли така, сир?
— Много важни задължения. — Джайм се подсмихна. — Да яздят около градските стени например.
Томен изглеждаше готов да се разплаче.
— Може ли поне да имам котенце?
— Може би — отстъпи кралицата. — Стига да не чувам повече глупости за двубои. Ще ми обещаеш ли?
Той помръдна неловко.
— Да.
— Хубаво. Хайде, бягай. Гостите ми скоро ще дойдат.
Томен затича към вратата, но преди да излезе, се обърна и каза:
— Като стана пълноправен крал, ще обявя цвеклото извън закона. Брат й затръшна вратата със сакатата си ръка и двамата с Церсей останаха сами.
— Ваше величество, чудех се… пияна ли сте, или просто сте глупава?
Тя плесна отново във ваната и водата опръска краката му.
— Дръж си езика или…
— … или какво? Пак ли ще ме изпратиш да инспектирам градските стени? — Седна на пода и кръстоса крака. — Проклетите ти стени са в пълна изрядност. Пропълзял съм всяка педя от тях и съм огледал всичките седем порти. Пантите на Желязната порта са ръждясали, а Кралската порта и Калната порта трябва да се подменят след блъскането на Станис с овните му. Стените са толкова здрави, колкото са били всякога… но ваше величество навярно е забравила, че нашите приятели от Планински рай са отсам стените.
— Нищо не забравям — отвърна му тя, с мисълта за една определена златна монета, с ръка на едната страна и отдавна забравен крал на другата. „Как е могъл един жалък нещастен тъмничар да се сдобие с такава монета, скрита под нощното му гърне? Как може човек като Рюген да има монета от Планински рай?“
— За пръв път чувам за учител по оръжия. Ще трябва да търсиш дълго и упорито, докато намериш по-добър от Лорас Тирел. Сир Лорас е…
— Знам кой е и какъв е. Няма да позволя да се навърта покрай сина ми. Гледай да му припомниш добре задълженията. — Водата изстиваше.
— Той си знае задълженията и няма по-добър пико…