— Ти беше по-добър, преди да си загубиш ръката. Сир Баристан, докато беше млад. Артър Дейн беше по-добър, а принц Регар не отстъпваше дори на него. Не ми дрънкай повече колко страхотен е Цветето. Той е още момче. — Омръзнали й бяха препирните с Джайм. Никой никога не спореше с баща й. Когато Тивин Ланистър заговореше, хората се подчиняваха. Когато заговореше Церсей, се чувстваха в правото си да я съветват, да й противоречат, дори да й отказват. „Всичко е само защото съм жена. Защото не мога да се бия с тях с меч. Робърт уважаваха повече от мен, а Робърт беше безмозъчен тъпак“. Нямаше да търпи това, особено от Джайм. „Трябва да се отърва от него, и то скоро“. Някога беше мечтала, че двамата ще могат да управляват Седемте кралства един до друг, но Джайм се бе превърнал повече в пречка, никаква помощ от него.
Церсей стана от ваната. Водата потече по краката й и закапа от косите й.
— Когато поискам съвета ви, ще ви попитам за него. Оставете ме, сир. Трябва да се облека.
— Гостите ти на вечеря, знам. Що за заговор ще е този път? Толкова много станаха, че им загубих дирята. — Погледът му се спря на водата, сбрала се на капки по русите косми между краката й.
„Все още ме иска“.
— Копнееш за това, което загуби ли, братче?
Джайм вдигна очи.
— И аз те обичам, сестричке. Но си глупачка. Една красива златна глупачка.
Думите жилеха. „С по-хубави думи ме наричаше в Зелен камък, в нощта, в която пося Джоф в мен“, помисли Церсей.
— Излез. — Обърна му гръб и се вслуша в стъпките му на излизане, докато напипваше бравата със сакатата си ръка.
Докато Джослин се грижеше всичко да е приготвено за вечерята, Доркас помогна на кралицата с обличането. Роклята беше на ивици лъскавозелен сатен, редуващи се с ивици плюшено черно кадифе и изкусна черна мирска дантела над корсажа. Мирската дантела беше скъпа, но за една кралица бе наложително по всяко време да изглежда възможно най-добре, а нещастните й слугини бяха допуснали няколко от златотканите й рокли да се свият, тъй че вече не й ставаха. Трябваше да заповяда да ги набият с камшик за немарливостта им, но Таена я бе убедила да прояви милост.
— Простолюдието ще ви заобича повече, ако сте милостива — каза й, тъй че Церсей нареди цената на роклите да се приспадне от заплатите на жените, като по-елегантно решение.
Доркас й подаде сребърно огледало. „Много добре“, помисли кралицата и се усмихна на отражението си. Приятно беше да излезе от траура. Черното я правеше по-бледа. „Жалко, че няма да вечерям с лейди Мериуедър“. Денят бе дълъг, а остроумието на Таена винаги я развеселяваше. Церсей не беше имала приятелка, с която да й е толкова забавно, след Мелара Хедърспун, а Мелара се беше оказала алчна малка интригантка, с идеи, надскачащи положението й. „Не бива да мисля лошо за нея. Тя е мъртва и удавена и ме научи никога на никого да не се доверявам, освен на Джайм“.
Гостите вече добре се бяха почерпили с хипокрас. „Лейди Фалайс не само прилича на риба, ами и пие като риба“, помисли си, като забеляза преполовената гарафа.
— Мила Фалайс — възкликна тя и я целуна по бузата. — И вие, храбри сир Балман. Толкова се натъжих, когато научих за вашата скъпа, скъпа майка. Как е нашата лейди Танда?
Лейди Фалайс изглеждаше готова да заплаче.
— Колко сте добра, че попитахте, ваше величество. Майка ми си е счупила бедрото от падането според майстер Френкен. Той направи каквото можа. Сега се молим, но…
„Колкото и да се молиш, ще умре, преди да се обърне луната“. Жени на годините на Танда Стоукуорт не преживяваха счупено бедро.
— Ще добавя и моите молитви към вашите. Лорд Кибърн ми съобщи, че Танда била хвърлена от коня си.
— Каишките на седлото й се скъсали, докато яздела — отвърна сир Балман Бърч. — Конярчето е трябвало да види, че са се изтъркали. Наказано е.
— Сурово, надявам се. — Кралицата се настани и даде знак на гостите си да се разположат. — Още чаша хипокрас, Фалайс? Помня, че винаги ви е допадало.
— Радвам се, че си спомняте, ваше величество.
„Как мога да го забравя? — помисли Церсей. — Джайм каза, че е цяло чудо, че не се напика“.
— Как мина пътуването ви?
— Неприятно — оплака се Фалайс. — Почти целия ден валя. Мислехме да пренощуваме в Росби, но онзи млад повереник на лорд Джилсни отказа гостоприемство. — Дамата изсумтя. — Помнете ми думата, когато Джилс умре, онзи долен нещастник ще избяга със златото му. Може дори да се опита да претендира за земите и титлата му, макар че по право Росби се полага на нас, след като почине Джилс. Лейди майка му беше леля на втората му жена, трета братовчедка на самия Джилс.