„Агне ли беше гербът ви, милейди, или някаква алчно протягаща ръце маймуна?“
— Лорд Джилс се кани да умре, откакто го познавам, но все още си е с нас и още дълго ще е с нас, искрено се надявам. — Усмихна им се мило. — Не се съмнявам, че ще надживее всички ни.
— Като нищо — съгласи се сир Балман. — Повереникът на Росби не беше единственият, който ни притесни, ваше величество. По пътя се натъкнахме и на едни грубияни. Мръсни дрипави същества с кожени щитове и брадви. Някои си бяха пришили звезди на елеците, свещени звезди със седем върха, но въпреки това изглеждаха много зли.
— И бяха въшлясали, сигурна съм — добави Фалайс.
— Наричат се врабци — каза Церсей. — Истинска напаст са. Нашият нов Върховен септон ще трябва да се справи с тях, след като бъде коронясай. Ако не, ще се заема с тях лично.
— Негова върховна святост избран ли е вече? — попита Фалайс.
— Не — трябваше да признае кралицата. — Септон Олидор беше на ръба да го изберат, но някои от тези врабци го проследили до един бардак и го измъкнали гол на улицата. Сега Люсиън изглежда възможният избор, макар че според приятелите ни на другия хълм все още не му достигали няколко гласа.
— Старицата дано ги напътства в светите им размишления със златния си светилник на мъдростта — каза най-благочестиво лейди Фалайс.
Сир Балман помръдна в стола си.
— Ваше величество, малко неприятен въпрос, но… за да не забере лошо чувство между нас, трябва да знаете, че нито добрата ми жена, нито майка й имат пръст в избора на името на онова копеле. Лолис е простодушно същество, а мъжът й се е отдал на черен хумор. Казах му да избере по-подходящо име за момчето. Той се изсмя.
Кралицата отпи от виното си и го изгледа мълчаливо. Сир Балман някога беше прочут дуелист и един от най-чаровните рицари в Седемте кралства. Все още можеше да се похвали с чаровен мустак; иначе възрастта не му се беше отразила добре. Вълнистата му някога руса коса бе оредяла, а коремът му неумолимо напираше през широкия жакет. „Като маша много има да се желае от него. Все пак би трябвало да свърши работа“.
— Тирион е било кралско име още преди да дойдат драконите. Дяволчето го опозори, но може би това дете ще върне честта на името. — „Ако копелето доживее толкова“. — Зная, че вината не е ваша. Лейди Танда ми е като сестрата, която така и нямах, а вие… — Гласът й се прекърши. — Простете. Живея в страх.
Фалайс отвори и затвори уста, с което й заприлича на особено глупава риба.
— В… в страх ли, ваше величество?
— Една нощ не съм спала спокойно, откакто умря Джофри. — Церсей напълни отново бокалите с хипокрас. — Мои приятели… Надявам се, че наистина сте ми приятели, нали? И на крал Томен?
— Той е най-сладкото момче на света — заяви сир Балман. — А девизът на дома Стоукуорт е „Горди с верността си“.
— Де да имаше повече като вас, сир. Ще ви споделя откровено, храня тежки подозрения към сир Брон от Черна вода.
Съпруг и съпруга се спогледаха.
— Той е нагъл, ваше величество — каза Фалайс. — Груб и с мръсен език.
— Да, не е истински рицар — съгласи се сир Балман.
— Не е. — Церсей му се усмихна мило. — Но вие знаете какво е истинско рицарство. Помня, че ви гледах на двубой в… кой турнир беше, на който се бихте толкова великолепно, сир?
Той се усмихна скромно.
— Онази история в Дъскъндейл преди шест години ли? Не, вие не бяхте там, иначе със сигурност щяхте да сте коронованата кралица на любовта и красотата. Да не е било на турнира в Ланиспорт, след Бунта на Грейджой? Доста рицари свалих в онзи…
— Точно той беше. — Тонът й отново стана сериозен. — Дяволчето изчезна в нощта, в която умря баща ми, и остави след себе си двама честни тъмничари в локви кръв. Някои твърдят, че е избягал отвъд Тясното море, но се съмнявам. Джуджето е лукаво. Може би все още се спотайва наблизо и замисля нови убийства. Някой приятел може би го крие.
— Брон? — Сир Балман почеса буйния си мустак.
— Той дори беше протеже на Дяволчето. Странника само знае колко хора е пратил в ада по заповед на Тирион.
— Ваше величество, мисля, че щях да съм забелязал, ако някое джудже се спотайва в земите ни — каза сир Балман.