— Ако искат нови ботуши или по-топло наметало, или да речем някой ръждясал шлем, трябва да го вземат от някой труп, а скоро почват да крадат и от живите, от простите хорица, в чиито земи воюват, мъже също такива, каквито са били и те. Колят овците им и им крадат пилците, а оттам има само една стъпка до отвличането и на дъщерите им. А един ден се оглеждат и разбират, че всичките им приятели и близки са си отишли, че се бият сред чужди, под знамена, които едва познават. Не знаят къде са, нито как да се върнат у дома, а господарят, за когото се бият, не знае имената им, крещи им да се строят, да се бият и да не отстъпват. А рицарите им връхлитат, безлики мъже, облечени от глава до пети в стомана, и железният тътен на щурма им сякаш изпълва света… — Той въздъхна. — И човек се прекършва.
— И се обръща и бяга, или пълзи върху труповете на убитите, или се измъква мълчешком в черната нощ и намира някъде да се скрие — продължи след кратко мълчание. — Всякаква мисъл за родния дом вече си е отишла, и крале, господари и богове значат за него по-малко от някоя мръвка вмирисано месо, която ще го опази жив още за ден, или мях вкиснато вино, което може да удави страха му за няколко часа. Прекършеният живее от ден за ден, от ядене до ядене, повече звяр, отколкото човек. Лейди Бриен не греши. Във времена като тези пътникът трябва да се пази от прекършени хора и да се бои от тях… но би трябвало и да ги съжали също.
Мерибалд свърши и малката им група потъна в гробно мълчание. Бриен чуваше вятъра, шумолящ в крайречните върби, и смътния далечен зов на гмурец. Чуваше тихия задъхан хрип на Куче. Тишината се проточи дълго. Накрая тя промълви:
— На колко си бил, когато те отведоха на война?
— Ами че не на повече, отколкото е вашето момче — отвърна Мерибалд. — Вярно, много бях малък за такова нещо, но всичките ми братя отиваха и не исках да остана само аз. Вилам рече, че мога да съм му скуайър, нищо че Вил не беше никакъв рицар, само прислужник, с един кухненски нож за оръжие, отмъкна го от селския хан. Той умря на Каменните стъпала, без и един удар да нанесе. Него го взе треската, тя и за брат ми Робин се погрижи. Оуен умря от един боздуган, разцепи му главата, а приятеля му Джон Пъпката го обесиха за насилване.
— Войната на кралете на деветте петака ли? — попита Хюл Хънт.
— Така я нарекоха. Макар че нито крал видях, нито петак спечелих. Но си беше война. И още как.
Самуел
Сам стоеше пред прозореца, поклащаше се нервно на пръсти и пети и гледаше как последните лъчи на слънцето се скриват зад островърхите покриви. „Пак се е напил — мислеше сърдито. — Или е срещнал друго момиче“. Не знаеше да кълне ли, или да плаче. Дареон уж му беше брат. „Помоли го да попее и никой не може по-добре от него. Помоли го за нещо друго и…“
Вечерната мъгла бе почнала да се вдига, дращеше със сивите си пръсти нагоре по стените на сградите край стария канал.
— Обеща, че ще се върне. И ти го чу.
Джили го погледна със зачервените си подпухнали очи. Косата й бе провиснала над лицето, немита и чорлава. Приличаше на уплашено животно, надничащо иззад някой храст. Дни бяха минали, откак за последен път имаха огън, но дивачката все така обичаше да се свива край камината, сякаш студената пепел все още таеше топлина.
— Не му харесва тук с нас — отвърна тя шепнешком, за да не събуди бебето. — Тъжно е тук. Той обича където има вино и усмивки.
„Да — помисли Сам. — А вино има навсякъде, само не и тук“. Браавос беше пълен с ханове, пивници и бардаци. И щом Дареон предпочиташе огън и чаша греяно вино пред клисавия хляб и компанията на една плачеща жена, един дебел страхливец и един болен старец, кой можеше да го вини? „Аз мога да го виня. Той каза, че ще се върне, преди да се свечери; каза, че ще донесе вино и храна“.
Погледна отново през прозореца с отчаяната надежда да види, че певецът се връща забързан. Над града падаше мрак и запълваше кривите улички и канали. Свестните хора на Браавос вече затваряха прозорците и залостваха вратите. Нощта бе за градските катили и за куртизанките. „Новите приятели на Дареон“, помисли с горчивина Сам. Напоследък певецът говореше само за тях. Опитваше се да напише песен за една куртизанка — жена, наричана Лунна сянка, която го чула да пее до Лунно езеро и го възнаградила с целувка.