— Да й беше поискал сребърник — каза му Сам. — Пари ни трябват, не целувки.
Но певецът само се усмихна.
— Някои целувки струват повече и от злато, Убиец.
Това също го ядосваше. Не беше работа на Дареон да съчинява песни за куртизанки. Той уж трябваше да пее за Вала и за доблестта на Нощния страж. Джон се беше надявал, че песните му все ще убедят някой да облече черното. А той пееше за златни целувки, за сребристи коси и червени, червени устни. Никой не обличаше черното за червени, червени целувки.
Освен това пеенето му понякога будеше бебето. Тогава то започваше да реве, Дареон му викаше да млъкне, а Джили се разплакваше, при което певецът кипваше, изхвърчаваше навън и не се връщаше с дни.
— От цялото това реване ми се ще да я зашлевя — оплакваше се Дареон. — А нощем не мога да заспя от хлипането й.
„И ти щеше да плачеш, ако имаше дете и го загубеше“, мислеше си неведнъж да му отвърне Сам. Не можеше да вини Джили за скръбта й. Вместо нея винеше Джон Сняг и се чудеше кога ли сърцето на Джон е станало на камък. Веднъж зададе същия въпрос на майстер Емон, докато Джили беше долу на канала да донесе вода.
— Когато ти го издигна да стане лорд-командир — отвърна старецът.
Дори сега, докато гниеше тук, в тази студена стая под стрехите, част от него още не можеше да повярва, че Джон е направил каквото мислеше майстер Емон. „Трябва да е вярно обаче. Иначе защо Джили ще плаче толкова?“ Трябваше просто да я попита чие дете кърми, но не намираше толкова кураж. Страх го беше от отговора, който можеше да получи. „Аз съм страхливец, Джон“. Където и да идеше в този свят, страховете му вървяха с него.
Над покривите на Браавос отекна глух тътен, като далечен гръм. Титанът — прогласяше полунощния час над лагуната. Звукът бе достатъчно силен да събуди бебето, а ревът му събуди майстер Емон. Докато Джили отиваше да даде гърдата си на момчето, старецът отвори очи и се размърда вяло в тясното си легло.
— Ег? Тъмно е. Защо е толкова тъмно?
„Защото си сляп“. Откакто пристигнаха в Браавос, умът на Емон се отнасяше все повече и повече. Някои дни като че ли не знаеше къде е. Някои дни губеше нишката, докато говореше нещо, и почваше да бърбори за баща си и брат си. „Той е на сто и две“, напомни си Сам, но също толкова стар беше и в Черен замък, а там умът му не се отнасяше.
— Аз съм — наложи се да му каже. — Самуел Тарли. Твоят стюард.
— Сам. — Майстер Емон облиза устни и примига. — Да. А това е Браавос. Прощавай, Сам. Сутрин ли е?
— Не. — Сам опипа челото на стареца. Кожата му беше влажна от пот, хладна и лепкава на допир, всеки дъх излизаше с тихо хриптене.
— Нощ е, майстер. Ти беше заспал.
— Много дълго съм спал. Тук е студено.
— Нямаме дърва — каза Сам. — Ханджията не дава, защото нямаме пари. — Този разговор се водеше вече за четвърти или пети път. „Трябваше да използвам парите ни за дърва — всеки път се укоряваше Сам. — Трябваше да му осигуря топло, къде ми беше умът?“
Вместо за дърва, Сам беше дал последния сребърник на един знахар от Дома на Червените ръце, висок бледолик мъж в халат, извезан на червени и бели спирали. Единственото, което можа да купи със среброто, се оказа половин шише сънно вино.
— Това ще му помогне да заспива по-леко — каза кротко браавосецът. Когато Сам го попита нищо друго ли не може да се направи, поклати глава. — И мазила имам, и отвари, и настойки, тинктури и лапи. Кръв мога да му пусна, клизма да му направя, пиявици да му наложа… но защо? Никакви пиявици не могат вече да го подмладят. Той е стар и смъртта е в дробовете му. Дай му това и го остави да заспи.
И така беше правил, цялата нощ и целия ден, но ето, че старецът се опитваше да се надигне в леглото.
— Трябва да слезем при корабите.
„Пак корабите“.
— Много си слаб за навън — наложи се да му каже пак. Студът беше пронизал дълбоко до костите майстер Емон по време на пътуването и бе заседнал в гърдите му. Докато стигнат в Браавос, беше отслабнал толкова, че се наложи да го отнесат на брега. Тогава все още имаха дебела кесия със сребърници, тъй че Дареон поиска най-голямото легло в хана. Това, което получиха, можеше да побере осем души, тъй че ханджията настоя да му платят за толкова.