Когато се опомни, вече беше навън, летеше презглава през мъглата. Успя да зърне за много кратък миг черната вода под себе си. После каналът се надигна и го удари в лицето.
Потъна като камък, като канара, като планина. Водата нахлу в очите му и в носа, тъмна, студена и солена. Опита се да извика за помощ и нагълта още. Зарита, обърна се и от носа му забълбукаха мехурчета. „Плувай — каза си, — плувай!“ Солта опари очите му, щом ги отвори, и го заслепи. За миг главата му излезе над повърхността, той засмука въздух и отчаяно зашляпа с едната ръка, а другата задращи в стената на канала. Но камъните бяха хлъзгави и не можа да се задържи. Потъна отново.
Дрехите му натежаха. Мечът му с колана се изплъзна по краката и се оплете в глезените му. „Ще се удавя“, помисли в сляпа паника. Замята се отчаяно, мъчеше се да изплува пак на повърхността, но вместо това лицето му опря в дъното. „Давя се!“ Нещо се шмугна под отчаяно мятащата се във водата ръка, змиорка може би, хлъзна се между пръстите му. „Не може да се удавя, майстер Емон ще умре без мен, а Джили няма да си има никого. Трябва да изплувам, трябва…“
Силен плясък, и нещо се уви около него, под мишниците и около гърдите му. „Змиорката — беше първата му мисъл. — Змиорката ме е хванала и ме дърпа надолу“. Отвори уста да изкрещи, но нагълта още вода. „Удавих се, богове милостиви, удавих се!“
Когато отвори очи, лежеше на гръб и един грамаден черен мъж от Летните острови го бухаше по корема с юмруци, едри като свински бутове. „Спри, боли ме“, опита се да изкрещи Сам, но вместо думи избълва вода и вдиша. Беше прогизнал и трепереше, лежеше на калдъръма сред локва канална вода. Мъжът от Летните острови отново го удари с юмруци в корема и от носа му изригна още вода.
— Престани — изохка Сам. — Не съм се удавил. Не съм се удавил.
— Не си. — Спасителят му се надвеси над него, огромен, черен и вир-вода. — Много пера дължиш на Ксондо. Вода развали хубав плащ на Ксондо.
Прав беше. Пернатият плащ бе провиснал от широките рамене на чернокожия, подгизнал и мокър.
— Не исках да…
— … да плуваш? Ксондо видя. Много пляскане. Дебели хора трябва плува на гръб. — Сграбчи го за яката с огромния си черен юмрук и го вдигна. — Ксондо моряк на „Канелен вятър“. Много езици говори, малко. Вътре Ксондо се смее, като гледа ти удря певец. И Ксондо чува. — На лицето му се изписа широка усмивка. — Ксондо знае тези дракони.
Джайм
— Надявах се, че тази нещастна брада ще ти омръзне. С толкова косми си заприличал на Робърт. — Сестра му беше сменила траура с нефритенозелена рокля с ръкави от сребърна мирска дантела. Смарагд с големина на гълъбово яйце висеше на златна верижка на шията й.
— Брадата на Робърт беше черна. Моята е злато.
— Злато? Или сребро? — Церсей отскубна един косъм под брадичката му и го вдигна пред очите му. Беше сив. — Цвят не е останал у тебе, братко. Превърнал си се в призрак на онова, което беше, бледно и сакато същество. И толкова безкръвен, облечен все в бяло. — Пусна косъма. — Предпочитам те облечен в пурпур и злато.
„Аз те предпочитам окъпана в слънчева светлина, с водни капчици по голата ти кожа“. Искаше му се да я целуне, да я отнесе в спалнята й, да я хвърли на леглото и… „… ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“
— Ще сключа сделка с тебе. Освободи ме от тази задача и ти ще заповядваш какво да прави бръсначът ми.
Тя сви устни. Беше пила греяно вино и миришеше на мускатово орехче.
— Позволяваш си да се пазариш с мен? Трябва ли да ти напомням, че си се заклел да се подчиняваш?
— Заклел съм се да пазя краля. Мястото ми е до него.
— Мястото ти е където те прати той.
— Томен слага печата си на всяка хартия, която сложиш пред него. Това е твоя работа и е глупаво. Защо назначаваш Давен за свой Гарант на Запада, щом му нямаш вяра?
Церсей се настани в креслото под прозореца. Зад нея се виждаха черните руини на Кулата на Ръката.
— Защо е тази неохота, сир? Да не би да изгубихте куража си заедно с ръката?
— Дадох клетва на лейди Старк никога повече да не вдигам меч срещу Старки и Тъли.
— Пиянско обещание, дадено с меч, опрян в гърлото ти.
— Как мога да опазя Томен, ако не съм с него?
— Като надвиеш враговете му. Татко винаги казваше, че бързият удар с меча е по-добра защита от всеки щит. Вярно, за повечето мечове е нужна ръка. Все пак и един сакат лъв може да вдъхне страх. Искам Речен пад. Искам Бриндън Тъли окован или мъртъв. И някой трябва да сложи в ред Харънхъл. Уилис Мандърли ни е нужен спешно, стига все още да е жив и в плен, но гарнизонът не е отговорил на нито един от гарваните ни.