У никого не бе останала воля и непокорство; особено у сир Уилис, тази каца лой с космато лице, помръкнали очи и увиснало чене. Когато Джайм му каза, че ще го откарат с ескорт до Девиче езеро и оттам ще го качат на кораб за Бял пристан, сир Уилис се просна на пода и хлипа по-дълго и силно и от Пия. Четирима души едва го изправиха на крака. „Твърде много козе месо — помисли Джайм. — Богове, как го мразя тоя проклет замък!“ През тези триста години Харънхъл беше видял повече ужаси от Скалата на Кастърли за три хиляди.
Джайм се разпореди да запалят огньовете в Залата на Стоте камини и прати готвача в кухните да приготви гореща храна за хората му от колоната.
— Всичко друго, само не козешко.
Самият той вечеря в Залата на Ловеца със сир Бонифер Хейсти, строг дългурест като щърк мъж, склонен да ръси речта си с призиви към Седмината.
— От хората на сир Грегър не искам нито един — заяви той, докато режеше круша, сбръчкана като него самия, като внимаваше да не пръсне от сока по безупречния си пурпурен жакет с извезаната бяла диагонална ивица на дома му. — Такива грешници няма да държа на служба при мен.
— Моят септон често казваше, че всички хора са грешници.
— Не че не е прав — съгласи се сир Бонифер, — но някои грехове са по-черни от други и по-вонящи в ноздрите на Седмината.
„А ти нямаш нос повече от малкия ми брат, иначе моите грехове щяха да те накарат да се задавиш с тази круша“.
— Добре. Ще те освободя от сганта на Грегър. — Винаги можеше да ги използва за бой. Ако не друго, можеше първи да ги прати на стълбите, ако се наложеше да щурмува стените на Речен пад.
— Вземете и курвата — подкани го сир Бонифер. — Знаете коя. Момичето от тъмниците.
— Пия. — Последния път, когато бе дошъл тук, Кибърн беше пратил момичето в леглото му: бе решил, че така ще му угоди. Но изведената от тъмниците Пия беше съвсем различно същество от онова сладко, простодушно и весело кикотещо се момиченце, което се бе пъхнало в постелята му преди. Беше допуснала грешката да проговори, когато сир Грегър искал тишина, тъй че Планината бе разбил зъбите й със стоманения си юмрук и беше счупил и хубавото й носле. Щеше да й направи и по-лоши неща, безспорно, ако Церсей не го беше повикала в Кралски чертог да се изправи срещу копието на Червената пепелянка. Джайм нямаше да скърби за него. — Пия е родена в този замък — каза на сир Бонифер. — Това е единственият й дом.
— Тя е извор на поквара — отвърна сир Бонифер. — Не искам да е при мъжете ми, да си развява… срамотиите.
— Предполагам, че времето й за развяване на срамотии е свършило. Но щом смяташ, че ще пречи, ще я взема. — Можеше да я направи перачка. Скуайърите му нямаха нищо против да вдигат шатрата му, да се грижат за коня му и да почистват бронята му, но задачата да перат дрехите му смятаха за обидна за мъж. — Можеш ли да държиш Харънхъл само със Святата стотня? — попита Джайм. Всъщност трябваше да се наричат „Святата осемдесет-и-шесторка“, след като бяха изгубили четиринайсет души при Черна вода, но сир Бонифер несъмнено щеше да попълни редиците им веднага щом си намереше достатъчно благочестиви новобранци.
— Не очаквам трудности. Старицата ще ни осветява пътя, а Воинът ще влее сили в мишците ни.
„Или Странникът ще навести цялата ви свята пасмина“. Джайм не беше съвсем наясно кой можеше да е убедил сестра му да назначи точно сир Бонифер за кастелан на Харънхъл, но назначението намирисваше на Ортън Мериуедър. Смътно си спомняше, че Хейсти някога беше служил на дядото на Мериуедър. А червенокосият юстициар бе достатъчно простодушен глупак да реши, че някой с прозвище „Добрия“ е най-добрият лек за раните на Речните земи, оставени от Рууз Болтън, Варго Хоут и Грегър Клегейн.
„Но може и да не греши“. Хейсти беше родом от Бурните земи, тъй че нямаше нито приятели, нито врагове по Тризъбеца; никакви кървави вражди, никакви дългове за плащане, никакви бивши съюзници, на които да се отплаща. Беше здравомислещ, справедлив и усърден, а неговите Святи осемдесет и шестима бяха едни от най-дисциплинираните войници в Седемте кралства и представляваха красива гледка на високите си сиви скопци. Кутрето веднъж се бе пошегувал, че сир Бонифер сигурно е скопил и ездачите, толкова безупречна бе репутацията им.