При все това Джайм хранеше съмнения към войници, прочути повече с красивите си коне, отколкото с убитите врагове. „Сигурно се молят добре, но могат ли да се бият?“ Доколкото знаеше, не се бяха опозорили при Черна вода, но не се бяха и отличили. Знаеше, че самият сир Бонифер е бил обещаващ рицар на младини, но нещо му се беше случило, поражение, опозоряване или близък досег със смъртта, след което бе решил, че турнирните двубои са празна суета, и завинаги бе оставил пиката.
„Харънхъл обаче трябва да бъде удържан, а Церсей избра да го държи точно Белор Задника“.
— Този замък има лоша слава — каза той. — И при това напълно заслужена. Разправят, че синовете на Харън все още блуждаят нощем из коридорите му, целите в пламъци. Който ги видел, също изгарял в пламъци.
— Не ме е страх от сенки, сир. В „Седемлъчата звезда“ пише, че духовете, призраците и въплъщенците не могат да навредят на благочестив човек, стига да е брониран с вярата си.
— Тогава се бронирайте с вяра, непременно, но бронята също няма да навреди. Всеки, който е държал този замък, като че ли е свършвал зле. Планината, Козела, дори баща ми…
— Ако ми простите за думите, те не бяха набожни хора като нас. Воинът ни брани, а и помощ винаги ще се намери наблизо, ако ни заплаши някой ужасен враг. Майстер Гълиан ще остане тук с гарваните си, лорд Лансел е наблизо в Дари с гарнизона си, а лорд Рандил държи Девиче езеро. Тримата заедно ще изловим и унищожим всички разбойници, които върлуват по тези земи. Стане ли и това, Седмината ще поведат добрите хора да се върнат в селата си, за да орат, сеят и строят отново.
„Поне онези, които Козела не е избил“. Джайм нагласи златните си пръсти около дръжката на бокала.
— Ако някой от Храбрата дружина на Хоут попадне в ръцете ви, съобщете ми веднага. — Странника можеше да се е оправил с Козела, преди Джайм да се докопа до него, но Дебелия Золо все още се спотайваше някъде навън с Шагуел, Рордж, Урсвик Верния и останалата им сган.
— За да можете да ги изтезавате и убиете ли?
— На мое място вие щяхте да им простите, така ли?
— Ако искрено се покаят за греховете си… да, бих ги прегърнал всички като братя и бих се молил с тях, преди да ги пратя на дръвника. Греховете може да се опростят. Престъпленията се наказват. — Хейсти скръсти ръце пред гърдите си и навя на Джайм неприятен спомен за баща му. — Ако се натъкнем на Сандор Клегейн, как желаете да постъпя с него?
„Моли се и бягай“, помисли Джайм.
— Пратете го при обичния му брат и благодарете на боговете, че са направили седем ада. Един нямаше да стигне да побере двамата Клегейн. — Изправи се тромаво. — Берик Дондарион е друга работа. Ако го плените, задръжте го, докато се върна. Ще искам да бъде откаран в Кралски чертог с въже на шията и ще накарам сир Илин да му отсече главата пред очите на половината кралство.
— А онзи мирски жрец, дето обикаля с него? Казват, че сеел навсякъде лъжливата си вяра.
— Убийте го, целунете го или се молете с него, както ви е угодно.
— Никакво желание нямам да го целувам, милорд.
— Не се съмнявам, че и той би казал същото за вас. — Усмивката на Джайм се изкриви в прозявка. — Моля за извинение. Налага се да ви оставя, ако нямате възражения.
— Никакви, милорд — отвърна Хейсти. Явно искаше да се помоли. Джайм искаше да се бие. Взимаше по две стъпала наведнъж и излезе навън, в студения освежаващ въздух. На светлината на факлите се млатеха с турнирни мечове Силния глиган и сир Флемент Бракс, а кръгът мъже ги окуражаваше с гръмки викове. „Ще надвие сир Лайл. Трябва да намеря сир Илин“. Пръстите отново го бяха засърбели. Стъпките му го отведоха надалече от шум и светлина. Мина под покрития мост и през двора Топен камък, и чак тогава осъзна накъде се е запътил.
Щом наближи мечата яма, видя блясък на фенер — зимно бледата му светлина обливаше терасите от стръмни каменни седалки. „Явно някой е дошъл преди мен“. Ямата щеше да е великолепно място за танц — сир Илин навярно го беше предвидил.
Но рицарят, застанал над ямата, беше по-едър: плещест брадат мъж в червено-бяло връхно палто, украсено с грифони. „Конингтон. Какво търси тук?“ Долу в пясъка все още лежеше полузаровен мечият труп: бяха останали само кокали и раздрана козина. Жегна го жал към звяра. „Поне умря в битка“.
— Сир Ронет? Да не би да сте се изгубили? Замъкът е голям, знам. Червения Ронет вдигна фенера.