— Исках да видя къде мечокът е танцувал с девицата-не-толкова-сладка. — Брадата му блесна на светлината, като пламнала. Джайм подуши виното в дъха му. — Вярно ли е, че пачаврата се е била гола с него?
— Гола? Не. — Зачуди се как се е добавил този щрих към историята. — Глумците я облякоха в розова копринена рокля и тикнаха в ръката й турнирен меч. Козела искаше смъртта й да е забавна. Иначе…
— … гледката на голата Бриен сигурно е щяла да накара мечока да побегне от ужас. — Конингтон се засмя.
Джайм не се засмя.
— Говорите, все едно познавате дамата.
— Бях сгоден за нея.
Това го изненада. Бриен изобщо не беше споменавала за годеж.
— Баща й е намерил партия…
— Три пъти — уточни Конингтон. — Аз бях вторият. Идея на баща ми. Бях чувал, че мърлата е грозна, и му го казах, но той ми каза, че всички жени били еднакви, щом духнеш свещта.
— Баща ви. — Джайм погледна връхното палто на Червения Ронет, с двата грифона един срещу друг, на поле от червено и бяло. „Танцуващи грифони“. — На покойната ни Ръка… братът, нали?
— Братовчед. Лорд Джон нямаше братя.
— Да.
Всичко се намести в главата му. Джон Конингтон беше приятел на принц Регар. Когато Мериуедър се бе провалил така жалко в потушаването на Бунта на Робърт и не можаха да намерят принц Регар, Ерис бе прибягнал до втората най-добра възможност и издигна Конингтон за Ръка. Но Лудия крал винаги сечеше Ръцете си. Лорд Джон го беше посякъл след Битката на Камбаните, като го лиши от титли, земи и богатство, и го прати отвъд морето да мре в изгнание, където той скоро се пропи до смърт. Братовчедът обаче — бащата на Червения Ронет — бе минал на страната на въстанието и след Тризъбеца бе възнаграден с Грифоновия курник. Получи обаче само замъка — Робърт задържа златото, а по-голямата част от земите на Конингтон дари на по-ревностни свои привърженици.
Сир Ронет беше оземлен рицар, нищо повече. За такива като него Девата на Тарт наистина щеше да е сладък плод.
— Как стана така, че не се оженихте? — попита Джайм.
— Ами, отидох в Тарт и я видях. Бях с шест години по-голям, но тя беше по-висока. Беше свиня в коприна, макар че повечето свине имат по-големи бозки. Когато понечи да ми проговори, едва не се задави със собствения си език. Дадох й една роза и й казах, че това е всичко, което ще получи някога от мен. — Конингтон надникна в ямата. — Мечката е била по-малко космата от онази грозотия, готов съм да…
Златната ръка на Джайм го удари през устата така силно, че той се затъркаля надолу по стъпалата. Фенерът му падна и се счупи, маслото се плисна и се подпали.
— Говорите за благородна дама, сир. Наречете я по име. Наречете я Бриен.
Конингтон залази настрана от пламъците, на четири крака.
— Бриен. Ако съизволи милорд. — Изплю кървава храчка в нозете на Джайм. — Бриен Красавицата.
Церсей
Изкачването до върха на Хълма на Висения беше бавно. Докато конете се тътреха нагоре, кралицата се беше отпуснала на дебелата пурпурна възглавница. Отвън ехтеше гласът на сир Озмунд Черно котле:
— Дайте път. Разчисти улицата. Път за Нейно величество кралицата.
— Марджери наистина поддържа много оживен двор — говореше лейди Мериуедър. — Имаме си жонгльори, шутове, поети…
— Певци?
— Певци колкото искате, ваше величество. Хамиш Арфиста свири за нея веднъж на две седмици, а и Аларик от Ейсен ни забавлява понякога вечер, но Синия бард е любимецът й.
Церсей помнеше барда от сватбата на Томен. „Млад и красив. Би ли могло да има нещо тук?“
— Чувам, че имало и други мъже. Рицари и придворни. Обожатели. Кажете ми честно, милейди. Смятате ли, че Марджери все още е девица?
— Тя твърди, че е, ваше величество.
— Твърди. А според вас?
Черните очи на Таена блеснаха лукаво.
— Когато се венча за лорд Ренли в Планински рай, помагах в събличането му за брачното ложе. Негово благородие беше добре сложен и жизнен. Видях доказателството, когато го бутнахме в брачното ложе, където чакаше младоженката му, гола и сладко зачервена пол завивките. Сир Лорас сам я беше донесъл по стъпалата. Марджери може да твърди, че бракът не е бил консумиран, че лорд Ренли е изпил твърде много вино на брачното пиршество, но ви уверявам, парчето между краката му съвсем не беше уморено, когато го видях.
— Случайно да сте видели брачното ложе на сутринта? — попита Церсей. — Имаше ли кръв?