— Не показаха чаршаф, ваше величество.
„Жалко“. Все пак липсата на окървавен чаршаф сама по себе си не означаваше почти нищо. Чувала беше, че селските момичета кървят като прасета в първата си брачна нощ, но това не беше особено вярно за благородни девици като Марджери Тирел. Казваха, че господарска дъщеря по-скоро ще даде девствеността си на кон, отколкото на съпруг, а Марджери яздеше още откакто бе проходила.
— Разбирам, че малката кралица има много обожатели сред дворцовото рицарство. Близнаците Редвин, сир Талад… кой още?
Лейди Мериуедър сви рамене.
— Сир Ламберт, онзи глупак, който крие здраво око под превръзката. Баярд Норкрос. Кортеней Грийнхил. Братята Удрайт, Портифер понякога и често пъти Лукантайн. О, и Великият майстер Пицел е чест посетител.
— Пицел? Наистина ли? — Нима старият, едва кретащ червей беше отстъпил лъва заради розата? „Ако е така, ще съжалява“. — Кой още?
— Онзи от Летните острови с наметалото от пера. Как можах да го забравя, с кожата му, черна като мастило? Други идват да ухажват братовчедките й. Елинор е обещана на момчето на Амброуз, но обича да флиртува, а Мега си сменя ухажора на всеки две седмици. Веднъж целуна едно младо прислужниче в кухните. Чувах, че щели да я женят за брата на лейди Бълвър, но ако Мега можеше да избира сама, щеше по-скоро да избере Марк Мюлендор, убедена съм.
Церсей се засмя.
— Пеперудения рицар, който си загуби ръката на Черна вода? Че какво му е хубавото у половин мъж?
— Мега смята, че е сладък. Помолила е лейди Марджери да й помогне да му намерят маймуна.
— Маймуна? — Кралицата не знаеше какво да отвърне на това. „Врабци и маймуни. Ох, това кралство наистина се побърква“. — Нещо за нашия храбър сир Лорас? Той често ли посещава сестра си?
— Много по-често от всеки друг. — Таена се намръщи и между веждите й се появи тънка резка. — Всяка сутрин и всяка нощ я посещава, стига да няма дежурство. Брат й е предан, споделят си всичко с… О… — За миг жената от Мир изглеждаше едва ли не стъписана. После по лицето й пробяга усмивка. — Хрумна ми изключително порочна мисъл, ваше величество.
— По-добре я запазете за себе си. Хълмът гъмжи от врабци, а и двете знаем колко се отвращават врабците от порочните неща.
— Чувала съм, че се отвращават и от сапун и вода, ваше величество.
— Вероятно прекаляването с молитви лишава човек от усета му за миризма. Непременно ще попитам Негова върховна святост.
Завеските се полюшваха — вълни от пурпурна коприна.
— Ортън ми каза, че Върховният септон си нямал име — сподели лейди Таена. — Възможно ли е да е истина? В Мир всички си имаме имена.
— О, имал е някога. Като всички. — Кралицата махна небрежно с ръка. — Дори септони с благородна кръв оставят само личните си имена, щом положат клетвите. Когато някой от тях бъде издигнат във Върховен септон, изоставя и това име. Според вярата, той вече не се нуждае от човешко име, защото е станал аватар на боговете.
— Тогава как различавате един Върховен септон от друг?
— Трудно. Трябва да кажеш „онзи дебелият“ или „другият преди дебелия“, или „старият, който умря в съня си“. Винаги можеш да им измъкнеш рождените имена, но ако ги използваш, се обиждат. Напомня им, че са се родили обикновени хора, а това не им харесва.
— Милорд съпругът ми твърди, че този новият се родил с мръсотия под ноктите.
— Така подозирам. По правило Преблагочестивите издигат някой измежду тях, но е имало изключения. — Великият майстер Пицел веднъж я беше въвел в историята, с досадни подробности. — При управлението на крал Белор Блажения за Върховен септон е бил избран прост каменоделец. Обработвал камъка толкова красиво, че Белор решил, че е самият Ковач, прероден в смъртна плът. Мъжът не можел нито да чете, нито да пише и не помнел думите и на най-простите молитви. — Някои все още твърдяха, че Ръката на Белор наредил да го отровят, за да спести притесненията на кралството. — След като той умрял, издигнали осемгодишно момче, отново по настояване на крал Белор. Момчето правело чудеса, заявил Негово величество, макар че дори неговите изцеряващи ръчички не спасили Белор в последния му пост.
Лейди Мериуедър се засмя.
— Осемгодишен? Навярно и моят син може да стане Върховен септон. Той е почти на седем.
— Моли ли се много? — попита кралицата.
— Предпочита да си играе с мечове.