— Истинско момче значи. Може ли да изреди по име всичките седем богове?
— Така мисля.
— Ще го имам предвид тогава. — Церсей не се съмняваше, че има доста момчета, които щяха да окажат по-висока чест на кристалната корона от нещастника, на чиято глава Преблагочестивите бяха избрали да я сложат. „Така става, щом позволиш на глупаци и страхливци да се управляват сами. Следващия път аз ще избера кой да им е началник“. А следващият път можеше и да дойде скоро, ако новият Върховен септон продължеше да я дразни. Ръката на Белор нямаше на какво да научи Церсей за подобни неща.
— Разчистете пътя! — викаше отвън Озмунд Черно котле. — Път за Нейно величество!
Носилката започна да забавя, а това можеше да означава само, че се приближават към билото.
— Трябва да доведете сина си в двора — заговори Церсей на лейди Мериуедър. — Шест години не са малко. Томен има нужда от други момчета. Защо не вашият син?
Джофри изобщо не беше имал близък приятел на неговите години, доколкото помнеше. „Горкото момче винаги беше само. Аз си имах Джайм като дете… и Мелара, докато не падна в кладенеца“. Джоф, разбира се, бе заобичал Хрътката, но това не беше приятелство. Търсеше си бащата, когото така и не бе намерил у Робърт. „Един малък доведен брат би могъл да се окаже точно това, което е нужно за Томен, за да го изтръгна от Марджери и кокошките й“. С времето двамата можеха да станат толкова близки, колкото Робърт и неговия приятел от момчешките години Нед Старк. „Глупак, но верен глупак. Томен ще има нужда от верни приятели, за да му пазят гърба“.
— Ваше величество е много мила, но Ръсел никога не е виждал друг дом освен Дълга маса. Боя се, че ще се обърка в този голям град.
— В началото — съгласи се Церсей. — Но скоро ще го надмогне, като мен. Когато баща ми ме повика в двора, плаках, а Джайм се разгневи. А после леля ми ме накара да седна в Каменната градина и ми каза, че в Кралски чертог няма никой, от когото да се боя. „Ти си лъвица — каза — и всички по-малки зверове трябва да се боят от тебе“. Синът ви бързо ще си възвърне куража. Вие, разбира се, бихте предпочели да ви е подръка, да можете да го виждате, всеки ден. Той е единственото ви дете, нали?
— Засега. Милорд съпругът ми се е помолил на боговете да ни благословят с друг син, в случай че.
— Знам. — Помисли си за Джофри, как бе забил нокти в шията си. В последните си мигове я беше гледал с отчаян зов… един внезапен спомен накара сърцето й да замре: капка кръв, съскаща в пламъка на свещ, грачещ глас, говорещ за корони и плащаници, за смърт от ръцете на валонкар.
Отвън сир Озмунд викаше на някого и някой му отвръщаше с викове. Носилката се люшна и спря.
— Да не сте измрели бе? — изрева Черно котле. — Разчисти проклетия път!
Кралицата дръпна края на завеската и махна на сир Мерин Трант.
— Някакъв проблем ли има?
— Врабците, ваше величество. — Сир Мерин носеше бяла броня под плаща си. Шлема и щита си бе окачил на седлото. — Вдигнали са стан насред улицата. Трябва да ги накараме да се махнат.
— Направете го, но леко. Не държа на още един бунт. — Церсей пусна завеската. — Това е нелепо.
— Да, ваше величество — съгласи се лейди Мериуедър. — Върховният септон трябваше да дойде при вас. А тези нещастни врабци…
— Той ги храни, глези ги, благославя ги. Но краля няма да благослови. — Благославянето беше кух ритуал, знаеше го, но ритуалите и церемониите имаха сила в очите на невежите. Самият Егон Завоевателя бе датирал началото на кралството си от деня, в който неговият Върховен септон го бе помазал в Староград. — Този жалък жрец ще се подчини или ще разбере колко е слаб — и че все пак е човек.
— Според Ортън той си иска златото. Бави благословията си, докато Короната не възстанови изплащанията.
— Вярата ще си получи златото веднага щом наложим мир. — Септон Торберт и септон Рейнард бяха проявили пълно разбиране към финансовите й затруднения… за разлика от нещастния браавосец, който беше преследвал горкия лорд Джилс така безмилостно, че го смъкна на легло с храчки кръв. „Трябва да получим тези кораби“. Не можеше да разчита на Арбор за флотата си — Редвин бяха прекалено близки с Тирел. Трябваше да си има своя сила в морето.
Дромоните, които строяха, щяха да й я осигурят. Флагманската й галера щеше да топи два пъти повече гребла от „Чука на крал Робърт“. Аурейн бе помолил за разрешението й да я нарече „Лорд Тивин“ и Церсей му го даде с най-голямо удоволствие. Друг кораб щеше да бъде наречен „Сладката Церсей“ и щеше да има на носа позлатена статуя в нейно подобие, облечена в ризница и с лъвски шлем, с копие в ръка. „Храбрият Джофри“, „Лейди Джоана“, и „Лъвицата“ щяха да я следват в морето редом с „Кралица Марджери“, „Златна роза“, „Лорд Ренли“, „Лейди Олена“ и „Принцеса Мирцела“. Кралицата бе допуснала грешката да каже на Томен, че той може да избере имената на последните пет. За един избра „Лунното момче“. Едва след като лорд Аурейн намекна, че мъжете може да не искат да служат на кораб, наречен на шут, момчето с неохота се съгласи вместо него да зачете сестра си.